Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 308

Пусна я и тя се измъкна от леглото, като дишаше тежко.

Отиде ядосана до огледалото и оправи косата си, после видя отражението му — той я гледаше, все още излегнат нехайно на леглото — и рязко се обърна.

— Мръсно копеле!

Горнт избухна в силен, заразяващ, разтрисащ смях и изведнъж, осъзнала глупавото положение, тя също се разсмя. След малко и двамата се задъхваха от смях, той проснат върху леглото, тя облегната на моряшкия сандък.

На палубата пиха шампанско като добри приятели, обслужвани от мълчаливия раболепен сервитьор, който им наля от вече отворената бутилка в сребърна кофичка и се отдалечи.

На пристанището в Каулуун Кейси отново го целуна.

— Благодаря ти за чудесния следобед. До вторник, ако не и по-рано.

Тя слезе на брега и дълго маха за сбогом.

Спектакълс Уу също бързаше към къщи. Беше уморен, неспокоен и изпълнен със страх. Пътят нагоре всред лабиринта от къщи и бордеи в квартала на преселниците високо над Абърдийн беше труден, хлъзгав и опасен, покрит с кал и мръсотия и той дишаше тежко. Отводните води в бетонните канавки на много места бяха прелели и потопът беше отместил постройки, причинявайки още по-големи поразии. Над много от съборените жилища се виеше дим, някои от тях още тлееха от пожарите, които се бяха разпространили мълниеносно веднага след първите земни свличания. Спектакълс Уу заобиколи голямото свлачище, където завчера едва не загина петата племенница, нови свличания в района бяха съборили още стотина бордея. Беше изчезнала и сладкарницата заедно със старицата.

— Къде е тя? — попита той някакъв човек, който се ровеше в развалините. Метачът вдигна рамене и продължи да търси запазена храна или картон, или смачкана ламарина.

— Нагоре как е? — попита Уу.

— Както и долу — отговори мъжът на несигурен кантонезки. — Някъде добре, някъде зле. Джос.

Уу му благодари. Той беше бос, носеше обувките си в ръце да не се цапат и така излезе от канавката, и тръгна по развалините да открие пътеката, която се виеше нагоре. От това място не се виждаше неговата махала, но там май нямаше свличания. Армстронг му разреши да иде да провери, когато по радиото съобщиха за нови големи свлачища в тази част на преселническия квартал.

— Но се връщай колкото се може по-бързо. Предвиден е нов разпит за 7 часа.

— О, да, веднага се връщам — промърмори Уу. Разпитите бяха много уморителни, но той се представяше добре, получаваше много похвали от Армстронг и шефа на СИ и мястото му в разузнаването вече беше сигурно, щеше да бъде прехвърлен още следващата седмица и да започне обучение. Спа малко, отчасти защото разпитите се провеждаха по всяко време на деня и нощта, отчасти поради желанието си да се представи добре. Куок минаваше от английски на нинг-ток, после на кантонезки и обратно и на Уу му беше трудно да следи несвързаните му приказки. Само когато докосваше с пръсти чудесната пачка банкноти в джоба си, печалбата му от надбягванията, го изпълваше с някаква лекота и му помагаше да издържи в трудните часове. Той отново ги докосна, за да му вдъхнат увереност и благослови своя джос, докато се изкачваше по тясната пътечка. Разминаваше се с хора, които слизаха надолу, зад него вървяха други, които също се изкачваха нагоре, цялата планина се огласяше от шума на чукове — строяха се нови жилища и се поправяха покривите на стари.