Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 307

— Сега не е време — прошепна тя гърлено.

— Какво?

— Не, не сега. Не можем, извинявай — тя се повдигна на пръсти и го целуна леко по устата, като добави. — Не сега, скъпи, извинявай, но не можем, не сега, във вторник, може би във вторник…

Горнт я отдръпна от себе си и Кейси усети как тъмните му очи я пронизват. Тя издържа погледа му, колкото можа, после зарови глава на гърдите му и нежно го прегърна, като продължаваше да се наслаждава на близостта му, сигурна, че вече в безопасност и че е успяла да го убеди. „За малко — помисли си тя омаломощена, коленете й бяха странно омекнали, цялата трепереше. — Едва не се поддадох, а това нямаше да свърши добре, нито за мен, нито за Линк, нито за него.“

Усещаше лудото биене на сърцето си, както се беше облегнала на него в очакване, че след като му предложи сърдечност и нежност за следващата седмица, той всеки момент ще каже:

— Да се връщаме на палубата.

После изведнъж усети как ръцете му се стягат около нея и преди да разбере какво става, се озова на леглото под настойчивите му целувки и търсещи ръце. Започна да се съпротивлява, но Горнт хвана ловко ръцете й, изпъна я назад с огромната си сила и легна върху нея. Можеше да я целува безпрепятствено и страстта му и нейната жар се смесиха с яростта, страха и желанието й. Колкото и да се съпротивляваше, не можеше да помръдне.

Възбудата нарастваше. След секунда Горнт охлаби хватката си. Кейси веднага възобнови съпротивата си и макар да искаше още, този път беше готова за сериозна борба. Той отново хвана здраво ръцете й. Тя се почувства съкрушена като ту искаше, ту не искаше да бъде надвита от силната му страст, усещаше твърдостта в слабините му и мекото легло. А после, както неочаквано бе започнал, така неочаквано я пусна и се отдръпна със смях от нея.

— Хайде да пийнем нещо! — предложи той без злоба. Кейси не можеше да си поеме дъх.

— Копеле такова!

— Не съм. Роден съм съвсем законно. — Горнт се повдигна на лакът с премрежени очи. — Но ти, Сирануш, си лъжкиня.

— Върви по дяволите!

Гласът му беше спокоен и добродушно насмешлив.

— Ще ида, съвсем скоро. Въобще не ми е идвало на ум да карам една дама да го доказва.

Кейси се нахвърли с нокти към лицето му, вбесена, че той се владее така добре, а тя не. Горнт спокойно я хвана за ръцете и я задържа.

— Леко, леко, игрива маймунке — каза той още по-добродушно. — Успокой се, Сирануш. Не забравяй, че и двамата сме пълнолетни. Вече съм те виждал почти гола и ако наистина исках да те изнасиля, май нямаше да ме спреш. Можеше да пищиш до небесата и екипажът ми пак нямаше да те чуе.

— Ти си проклето, гадно…

— Стига! — Горнт продължаваше да се усмихва, но тя замълча, усетила опасността. — Не исках да те уплаша, само да се позабавляваме — каза той кротко. — Беше само шега, нищо повече. Наистина.