Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 294

— Ти беше ли черноборсаджия?

— Не. Служех като преводач от малайски на един приятел, който беше търговец, а има голяма разлика между търговия и черноборсаджийство и…

— Но това противоречеше на лагерните правила, на лагерния закон и си беше чисто черноборсаджийство, нали?

— Търговията с пазачите противоречеше на вражеските правила, на японските правила.

— Скъпи приятелю — намеси се Горнт с нарочен лек акцент в гласа, който знаеше, че ще жегне Грей, — това явно са вече отминали времена, които са без значение. Неделя следобед е и ние всички сме приятели.

— За мен те са до-о-оста важни, независимо дали е неделя следобед или не, и ние с Марлоу не сме приятели и никога не сме били! Той е тузар, аз не съм — Грей изимитира дългото о, което ненавиждаше, и заговори с още по-силен акцент. — Да. Но войната промени всичко и ние, работниците, няма да го забравим!

— Ти считаш себе си за работник, а мене не? — попита Питър Марлоу със стържещ глас.

— Ние сме експлоатираните, вие — експлоататорите. Както в Чанги.

— Спри тая развалена плоча, Грей! Чанги беше друг свят, друго място и друго време и…

— Беше същото като навсякъде. Имаше господари и подчинени, работници и такива, които печелеха, на техен гръб. Като тебе и Царя.

— Глупости!

Кейси беше близо до Грей и протегна ръка към него.

— Хайде да пием кафе, а?

— Разбира се — отвърна той. — Но първо го попитайте, Кейси.

Грей продължаваше упорито да държи на своето, защото съзнаваше, че най-после бе успял да притисне до стената своя неприятел, и то пред господарите му.

— Мистър Горнт, попитайте го, а? И вие… Разкажи им тогава как Царя купуваше от някой нещастник я часовник, я пръстен или писалка, единствената вещ, която му беше останала, купуваше я на безценица, а я продаваше скъпо, без да казва, и мамеше в цената, мамеше, винаги мамеше! А?

Питър Марлоу го изгледа в отговор.

— Прочети книгата ми. В нея…

— Книгата ли? — Грей пак се изсмя подигравателно. — Кажи им, закълни се в честта си на джентълмен, в честта на баща на семейството си, с която толкова се гордееш — мамеше ли Царя, или не? В честта си! А?

Почти парализирана от ужас, Кейси видя как Питър Марлоу сви юмрук.

— Ако не бяхме гости тук — изсъска той, — щях да разкажа на всички какво лайно беше ти в действителност!

— Да гниеш в ада дано…

— Е, стига толкова — изкомандва Горнт и Кейси си отдъхна с облекчение. — За последен път ви казвам, оставете този въпрос на мира!

Грей откъсна очи от Марлоу.

— Добре. Дали ще мога да си хвана такси в селото? Мисля, че ще е по-добре да се прибера сам, ако нямате нищо против.

— Разбира се — отговори Горнт, като си придаде подходящо тъжно изражение, зарадван, че Грей беше предложил същото, което и той се канеше да направи, колкото се може по-меко. — Но разбира се — добави той, нанасяйки смъртоносния удар, — вие бихте могли да си стиснете ръцете с Марлоу като джентълмени и да забравите за т…

— Като джентълмени? Не, благодаря. Нагледал съм се на джентълмени като Марлоу. Джентълмени? Да благодарим на Бога, че Англия се променя и скоро отново ще попадне в добри ръце — и британското оксфордско произношение повече няма да бъде неизменен белег за произход и способности, никога вече. Ние ще променим лордовете и ако остане на мене…