Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 292

Дънрос й се усмихна.

— Не и глупост, в никакъв случай, само красота.

По лицето й изби руменина и тя отпи от кафето си, за да я прикрие.

— Пликът запечатан ли е, тай-пан?

— Да, съгласно неговите инструкции. Знаете ли какво има вътре?

— Не. Само… мистър Гресенхоф ми каза само, че ще получа от вас запечатан плик.

— Каза ли ви защо? Или какво трябва да направите с него?

— Един ден някой ще дойде да го поиска.

— Име?

— Съпругът ми ми каза, че никога не трябва да разкривам това име, дори и на вас. Никога. Всичко друго мога да ви кажа, но не и… това. Много съжалявам, моля да ме извините.

Дънрос се намръщи.

— И вие трябва само да му го дадете?

— На него или на нея — отговори тя любезно. — Да, когато ми го поискат, не и преди. Мистър Гресенхоф ми каза, че след като пликът бъде предаден, този човек ще си върне един дълг. Благодаря ви за подаръка, тай-пан. Ще го пазя.

Сервитьорът дойде и му наля остатъка от шампанското, после пак се отдалечи.

— Как мога да се свързвам с вас в бъдеще, Рико-сан?

— Ще ви дам три адреса и телефона, на които можете да ме намерите, един в Швейцария и два в Япония.

— Ще бъдете ли в Япония по следващата седмица?

Рико го погледна и дъхът му секна от красотата й.

— Да. Ако вие пожелаете — отвърна тя.

— Много.

72

14:30 часа

„Сий уич“ бе пуснала котва недалеч от пристанището Ша Тин, където акостираха за обяд. Веднага щом пристигнаха, готвачът, Кейси и Питър Марлоу слязоха на брега, за да подберат под ръководството на Горнт скаридите и рибата за обяд направо от цистерните с морска вода на кея. После от шумния пазар купиха пресни плодове. Менюто включваше бързо изпържени скариди с хрупкаво цветно зеле. Риба, натъркана с чесън и изпържена в тиган, която беше сервирана с разнообразни китайски зеленчуци.

Обядът премина сред смях, китайките бяха забавни и щастливи. Всички говореха някакъв повече или по-малко солен английски, Дънстън Бар беше невероятно смешен, другите също се включиха в шегите и Кейси си помисли колко по-различни от обикновено са мъжете. По-невъздържани и момчешки настроени и това й се стори тъжно. Разговорът премина на делови въпроси и за тези няколко кратки часа тя научи за хонконгските методи на работа много повече, отколкото от всичките книги, които беше прочела. Все по-ясно й ставаше, че един външен човек трудно би се добрал до богатство и власт в Хонконг.

— О, вие ще се справите много добре тук, Кейси, ти и Бартлет — й каза Дънстън Бар. — Стига да играете по тукашните правила и данъчни структури, а не по американските, прав ли съм, Куилън?

— В известен смисъл. Ако тръгнете с Дънрос и „Струан“ — стига те да просъществуват като реалност до другия петък — ще обирате по малко мляко, но не и каймак.

— Ако тръгнем с теб, по-добре ли ще ни бъде?

Бар се засмя:

— Много по-добре, Кейси, но пак ще обирате само мляко, без каймак.

— Да кажем, Кейси, че при нас млякото ще бъде с по-голяма масленост — каза дружелюбно Горнт.

Разнесе се прекрасният аромат на прясно изпечено и смляно кафе. Разговорът около масата беше общ, разменяха се закачки и, главно заради нея, се обсъждаше търговията в Азия, търсенето и предлагането, отношението на азиатците към контрабандата, а китайките бъбреха помежду си.