Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 293

Изведнъж се намеси Грей с нотка на хапливо раздразнение в гласа:

— По-добре попитайте Марлоу за това, мистър Горнт. Той знае всичко за контрабандата и изнудването още от Чанги.

— Стига, Грей — обади се Питър Марлоу във внезапно настъпилата тишина. — Престани!

— Мислех, че се гордеете с това, ти и твоят изнудвач янки. Не е ли така?

— Престани, Грей — повтори Питър Марлоу с безизразна физиономия.

— Както кажеш, приятелче — Грей се обърна към Кейси. — Попитайте го.

Горнт се обади:

— Сега едва ли е най-подходящото време да се подклаждат стари разпри, мистър Грей.

Тонът му бе привидно спокоен, веселостта бе изчезнала от лицето му.

— О, не аз започнах пръв, мистър Горнт. Вие говорехте за контрабанда и черен пазар. Марлоу просто е специалист в тази област.

— Да изпием кафето на палубата — изправи се Горнт.

— Добра идея. Чашка кафе ще ни дойде добре след плюскането. — Грей употреби нарочно тази дума, с пълното съзнание, че ще ги обиди, но вече не го беше грижа, изведнъж се умори от шегите и му стана противно да бъде черната овца сред тях, искаше му се да е с някое от момичетата, което и да е. — Марлоу и неговият приятел янки печаха кафе на зърна в лагера, докато всички останали гладувахме — обясни той с каменно лице. — Нали?

След малко Питър Марлоу отговори.

— Всички получаваха кафе от време на време. Всички си печаха кафе на зърна.

— Но не колкото вас двамата — Грей се обърна към Кейси. — Те пиеха кафе всеки ден, той и неговият приятел янки. Аз, аз бях началник на военната полиция и ако имах късмет, получавах кафе веднъж месечно — погледна обратно към Марлоу. — Откъде намирахте кафе, докато ние, останалите, гладувахме?

Кейси забеляза издутата вена на челото на Питър Марлоу и ужасена осъзна, че и липсата на отговор също е отговор.

— Робин… — започна тя, но Грей я прекъсна с подигравателен глас:

— Защо не отговаряш, Марлоу?

В настъпилата тишина гостите поглеждаха от Грей към Питър Марлоу.

Мълчаха, чувстваха се неловко заради Питър и бяха поразени от отправените косвени обвинения — Горнт и Плъм бяха очаровани и тайничко се забавляваха. После едно от момичетата се обърна и тихо излезе, последвано от останалите. Кейси също искаше да си тръгне, но остана.

— Сега не му е времето, мистър Грей — чу тя кроткия глас на Горнт и се зарадва, че той е тук, за да сложи край на това. — Да оставим този въпрос на мира. Моля ви?

Грей изгледа всички поред и най-накрая спря поглед на противника си.

— Виждате ли, Кейси, никой няма смелостта да го попита — те всички са от неговата класа, тъй нареченото висше общество, и се грижат за себеподобните си.

Бар се изчерви:

— Виж какво, приятел, според мен ти…

Питър Марлоу се намеси с равен глас:

— Лесно може да се сложи край на тия глупости. Човек не може да приравнява Чанги или Дахау и Бухенвалд — към нормалния живот. Просто не може. Там имаше други правила, други структури. Бяхме войници, военнопленници, повечето от нас юноши. Чанги беше генезис, там всичко беше ново, непознато, вс…