Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 290

Почакаха половин час. Крос въобще не успя да разчете устните им.

— Тя трябва да е Гресенхоф — каза Съндърс. Крос кимна.

— Да тръгваме тогава. Няма смисъл да чакаме. Да идем да хапнем риба с пържени картофи.

Тръгнаха си. Британецът и китаецът — агенти на СИ — останаха да чакат търпеливо, без да имат възможност да чуят за какво си говори Дънрос с момичето и му завиждаха, както и много други в тази стая — защото е тай-пан и заради нея.

— Gehen Sie? — попита на немски Рико. — Заминавате ли?

— За Япония ли, Рико-сан? О, да — отговори Дънрос на същия език, — по следващата седмица. Ще получаваме нов супертоварен кораб от корабостроителниците „Тода“. Говорихте ли вчера с Хиро Тода?

— Да, да, имах тази чест. Родът Тода е доста известен в Япония. Преди Реставрацията, когато самурайската класа бе премахната, моят род е служил на Тода.

— Вашият род е бил самурайски?

— Да, но от нисък ранг. Аз, аз дори не му споменах за рода си. Това са минали времена. Не бих искал той да знае.

— Както желаете — отговори тай-панът, но любопитството му бе раздразнено. — Хиро Тода е интересен човек — добави той, за да я подтикне да продължи.

— Тода-сан е много мъдър, много силен, много известен — сервитьорът им донесе салатите и след като се отдалечи, тя продължи. — „Струан“ е известна и в Япония.

— Не особено.

— О, да. Ние помним принц Йоши.

— А. Не знаех, че ви е известно.

През 1854 г., когато Пери принудил шогуна Йошимицу Торанага да отвори японските пазари, Хег отплувала на север, преследвана от Тайлър Брок. Благодарение на нея „Струан“ станала първата компания, която проникнала в Япония, първата, която купила земя, и първата чуждестранна фирма, започнала търговия. С годините и многото пътувания Хег превърнала Япония в крайъгълен камък на политиката на „Струан“.

В първите години тя се запознала с един млад принц, принц Йоши, роднина на императора и братовчед на шогуна — без чието разрешение нищо не можело да се направи в Япония. По нейно предложение и с нейна помощ този принц заминал за Англия с един от клиперите на „Струан“, за да се запознае с мощта на Британската империя. Когато след няколко години се върнал вкъщи с друг кораб на „Струан“, някои от феодалните барони — daymio, ненавиждащи нашествието на чужденците, се разбунтували срещу шогуна, чийто род, Торанага, управлявал еднолично в Япония в продължение на два и половина века без прекъсване от великия Йоши Торанага насам. Въстанието на daymio успяло и властта била върната на императора, но земята била разпокъсана.

— Без принц Йоши, който станал един от първите министри на императора — каза Рико, преминавайки несъзнателно на английски, — Япония още щеше да е разтърсвана и разпокъсана от гражданска война.

— Защо? — попита Дънрос, за да я накара да продължи да говори, запленен от напевния й акцент.

— Без неговата помощ императорът нямало да успее, нямало да може да отмени Шогуната, феодалния закон, daymio, цялата самурайска класа и да ги принуди да приемат съвременната конституция. Принц Йоши бил този, който постигнал мира между daymio и после поканил английски специалисти в Япония да построят нашата флота, нашите банки и държавни служби и да ни помогнат да навлезем в съвременния свят — лицето й се помрачи за секунда. — Баща ми ми е разказвал за онова време, преди по-малко от сто години. Преходът от самурайско управление към демокрация често бил кървав. Но императорът бил категоричен — всички daymio и самураи, макар и болезнено, приели новия живот — тя играеше с чашата си и гледаше мехурчетата. — Тода били Господари на Изу и Сагами, където се намира Йокохама. От векове са имали корабостроителници. За тях и за техните съюзници, Касиги, било лесно да навлязат в съвременната епоха. За нас… — замълча. — О, но вие вече знаете това, толкова съжалявам.