Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 289

— Да.

— Той се мисли за прекалено умен, твоят тай-пан. Ако се разбере, че А. М. Г. ни е изпратил шифровано съобщение, и ако Дънрос притежава такава феноменална памет, каквато се предполага, той е белязан. Нали?

— Да.

Стигнаха навреме до ресторант „Скайлайн“. Крос бе разпознат мигновено и веднага им бе освободена една дискретна маса до бара. Докато Съндърс поръчваше алкохол и още кафе, Крос се обади да изпратят двама агенти, един британец и един китаец. Те пристигнаха много бързо.

Няколко минути преди един часа влезе Дънрос. Двамата го проследиха с поглед, докато отиваше до най-хубавата маса, воден от оберкелнера, след него опашка от сервитьори, а там вече го чакаше шампанско в сребърна кофичка.

— Добре ги е тренирало копелето, а?

— А ти не би ли? — попита Крос. Очите му обходиха залата и се спряха. — Роузмънт е тук! Да не би да е съвпадение?

— А ти как мислиш?

— А, виж там. В онзи ъгъл. Това е Винченцо Банастазио. Китаецът, дето е с него, е Вии Сии Нгъ. Може би тях следят.

— Може би.

— Роузмънт е хитър — каза Крос. — Бартлет е ходил и при него. Може би наистина Банастазио е този, когото следят.

Армстронг им докладва за разговора си с Бартлет относно Банастазио. Започнаха още по-усилено наблюдение на американеца.

— Между другото, разбрах, че е наел хеликоптер за Макао в понеделник.

— Трябва да го отмениш.

— Вече го направих. Повреда в двигателя.

— Добре. Предполагам, че разказаното от Бартлет за Банастазио го оневинява, нали?

— Може би.

— Продължавам да мисля, че е по-добре да си замина в понеделник. Да. Интересно, а, че секретарката на Дънрос е имала среща с нашия… Боже мили, каква жена — възкликна Сандърс.

Момичето вървеше след оберкелнера. И двамата мъже бяха силно изненадани, когато се спря до масата на тай-пана, усмихна се, направи поклон и седна.

— За Бога! Мисис Гресенхоф е китайка? — ахна Съндърс. Крос бе вперил поглед в устните им.

— Китайците не се покланят така. Тя е японка.

— Откъде се взе, по дяволите?

— Може би има и други гости. Мож… о, Боже!

— Какво?

— Те не говорят на английски. Сигурно на японски.

— Дънрос говори японски?

Крос го погледна.

— Да, японски. И още немски, френски, три китайски диалекта и поносим италиански.

Съндърс го изгледа в отговор.

— Неодобрението ти е неуместно, Роджър. Аз изгубих сина си на НКВ „Уелският принц“, брат ми умря от глад на Бирманския път, затова не ми излизай с някакви лицемерни глупости по този въпрос и все пак за мен тя е страхотна жена.

— Това поне показва известна търпимост.

Крос се извърна да огледа Дънрос и момичето.

— Ти си воювал в Европа, нали?

— Аз не съм преставал да воювам, Едуард — усмихна се Крос, комуто сентенцията се хареса. — Втората световна война е минала работа. Съжалявам за близките ти, но сега Япония вече не ни е враг, а съюзник, единственият ни истински съюз в Азия.