Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 123
Джеймс Клавел
Той се върна на бюрото си. В най-горното чекмедже беше восъчната матрица на Фор Фингър Уу. Докосна я с проклятие. Как ще се измъкне от това?
Почука се на вратата и Филип Чен влезе при него. Беше остарял последните няколко дни.
— Господи, тай-пан, какво ще правиш? 9.90! Ще си оскубя косата!
— Ще се молим. Ще правим, каквото можем — каза Дънрос. — Свърза ли се с Тип Ток?
— Е… не, не, тай-пан. Звънях на всеки няколко минути, но телефонът дава заето. От компанията казаха, че е оставен отворен. Имам братовчед там, лично провери. Двата телефона в резиденцията му са оставени отворени.
— Какво съветваш?
— Съвет? Не зная, мислех да изпратя бележка, но исках първо да се посъветвам с теб. Какво ще стане с този провал с акциите, банката, горкият Джон и душевадците репортери… всичките ми акции се сгромолясват, всичките! — Старецът беше близо до припадък. Проклинаше, ругаеше неприлично и отчаяно на кантонезки Горнт, предците и бъдещото му поколение. — Ако „Виктория“ фалира, какво ще правим, тай-пан?
— „Виктория“ няма да фалира. Правителството със сигурност ще обяви понеделник за почивен ден на банките, ако Тип Ток ни изостави. — Дънрос му беше разказал за разговора с Тип Ток, Йу, Джонджон и Хавъргил. — Хайде, Филип, мисли! — додаде той престорено ядосан, нарочно повишавайки тон, за да го активизира. — Не мога да му изпратя бележка и да пиша вътре: „Оставил си нарочно проклетия си телефон отворен!“
Филип Чен седна, необичайното избухване на Дънрос го стегна.
— Съжалявам, да, съжалявам, но всичко… и Джон, горкият Джон.
— Кога е погребението?
— Утре, утре в десет, християнското, в понеделник китайското. Чудех се дали ще се съгласиш да кажеш няколко думи утре.
— Разбира се, да, разбира се. Сега какво за Тип Ток? Филип Чен се концентрира, в момента това му костваше голямо усилие.
— Покани го на хиподрума. В твоята ложа. Никога не е бил и ще е много престижно за него. Този е начинът. Можеш да пишеш… Не, съжалявам, трудно мисля сега. По-добре, много по-добре, тай-пан, аз да напиша и да го поканя от твое име, че си искал лично да го поканиш, но телефонът му не е в ред — тогава, ако иска да дойде, или не може, защото му е забранено от тези над него, престижът му е запазен и твоят също. Мога да добавя: „Между другото, «Ноубъл хаус» изпрати телекс за поръчка на торий от Австралия…“ — Филип Чен се ободри малко. — Това ще бъде добра търговия за нас, тай-пан, предложената оферта… Проверих цените и можем да задоволим изцяло нуждите. Имаме изгодни предложения от Тасмания, Южна Африка и Родезия. А! Защо не изпратиш младия Джордж Тръслър от Сингапур в Йоханесбург и Солсбъри, за да направи проучванията за торий на място. — Филип Чен се поколеба… — и за някои метали и материали, използвани в спейс програмите. Направих някои проверки, тай-пан, много се учудих, като разбрах, че изключвайки Русия, на свободния пазар почти 90 процента от ванадий, хром, платина, магнезий, титан — всичките стратегически суровини в ракетното производство, идват от южната част на Родезия и Южна Африка. Помисли само! 90 процента извън Русия. Никога не съм си представял колко огромно е значението на тези територии за Свободния свят, с цялото им злато, диаманти, уран, торий и още Господ знае какви основни суровини. Вероятно, Тръслър може да проучи и възможностите за отваряне на офис там. Той е умно, способно момче и му е време за повишение. — Сега, когато мозъкът му изцяло бе зает, старецът дишаше по-леко. — Да. Тази търговия и търговията на мистър Йу, могат да станат много съществени за нас, тай-пан. Мисля, че ако се работи деликатно, може да се осъществи. — Той погледна към Дънрос. — Споменах на Тип Ток за Тръслър казах, че изпращаме там човек от семейството, един от ръководителите, за да подготви бизнеса.
