Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 121

— Говорих със Сюзан и тя мисли, че най-добре за Аврил е да почакам още ден-два…

Дънрос слушаше с интерес, недоумяващ, че Жак може да е комунистически агент. Но вече мислеше за тази възможност. Беше лесно обяснимо. Като млад идеалист по време на нацистката окупация във Франция Жак вероятно е изпитвал омраза към окупаторите, която след това се е трансформирала в комунистическа идеология.

„Господи, не беше ли Русия наш съюзник по време на войната? Не беше ли комунизмът на мода тогава, дори в Америка? Не изглеждаха ли Маркс и Енгелс толкова убедително разумни? Ленин също? Тогава. Преди да знаем истината за Сталин, за Гулаг, КГБ и полицейската държава, масовите убийства и липсата на всякаква свобода.

Но как може тези комунистически глупости да заблудят човек като Жак? Да го ангажират толкова дълго — освен ако е вербуван от «Севрин», както твърди А. М. Г.?“

— Какво мислиш за Грей? — попита Дънрос.

— Абсолютен кретен, тай-пан. Твърде е ляв за мен. Дори Бродхърст е малко ляв за мен. Тъй като… аз оставам засега, мога отново да поема Кейси и Бартлет?

— Аз ще продължа засега с тях, но ти се погрижи за договора.

— Вече е изготвен. Бях при юриста, каза, че има един малък проблем. Даусън се е срещнал тази сутрин с адвоката на Бартлет, мистър Стайглър, той искал да се преразгледа схемата за плащанията и да се отложи подписването за следващата седмица.

Дънрос се ядоса. Помъчи се да не го показва. Сигурно това е причината, Кейси да иска среща.

— Ще се оправя с това — каза той, оставяйки проблема настрана заради по-спешния: Жак де Вил, невинен до доказване на противното.

Той го погледна, харесваше го, спомни си за времето в Ейвиърд и Франция. Той, Пенелоуп, Жак и Сюзан, техните деца — всички заедно за Коледа или през лятната ваканция, хубава храна, вина, много смях и много бъдещи планове. Най-умният беше Жак, най-дискретният, до обвиняването му от А. М. Г.

„Но за сега си невинен, докато не се докаже и докато не се уверя. Съжалявам, приятелю, ще те подложа на проверка.“

— Правя организационни промени — каза Дънрос — Знаеш, че Линбар замина за Сидни, ще остане там месец, за да се оправи с „Уолъра“. Надеждите ми не са големи. Искам ти да поемеш Австралия. — Видя как очите му се разшириха, не прочете причината, дали беше радост или загриженост. — Натиснах копчето на план Тода, аз…

— Как го прие?

— Хвана се на въдицата.

— Това е страшно. — Дънрос видя спонтанната радост на Жак, нямаше коварство. Той беше един от главните изготвители на този план, беше измислил трика с финансирането.

— Колко жалко, че Джон не е жив, — каза Жак.

— Да. — Джон Чен беше сътрудничил на Жак при разработката. — Видя ли се с Филип?

— Вечеряхме заедно миналата вечер. Горкият, остарял е с двадесет години.

— Ти също.

Вдигна рамене.

— Живот, mon ami. Да, да, загрижен съм за Аврил и за бедния Борже. Извини ме, прекъснах те.

— Искам да поемеш активно Австралия от днес и да задействаш всички планове, свързани с Австралия и Нова Зеландия. Това остава за момента в тайна, ще кажа само на Ендрю, но ти се организирай и бъди готов за заминаване.