Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 125

Дънрос затвори.

„Властта е страхотно средство — помисли той с голямо задоволство, — но още по-велико е да си тай-пан.“

— Веднага отивам да се заема с писмото.

— Чакай, Филип, има още един проблем, за който искам съвета ти. — Той отвори чекмеджето и извади матрицата. Освен него и предишните тай-панове, които още бяха живи, само Филип Чен знаеше тайната на четирите монети. — Ето това ми го да…

Дънрос спря, парализиран от неочаквания ефект, което това произведе върху неговия компрадор. Филип Чен се беше втренчил в матрицата, очите му почти изскочиха от орбитите. Като в кошмарен сън, всичко едва-едва движещо се, Филип се протегна и взе матрицата, пръстите му трепереха, наведе се над нея, безмълвно движейки устни.

В следващия миг Дънрос разбра, че монетата е принадлежала на Филип Чен и е открадната от него.

„Разбира се. Сигурно е била дадена на сър Гордън Чен от Джин-куа! Но защо? Каква е връзката между фамилиите, за да направи Джин-куа такъв скъп подарък на евро-азиатския син на Дърк Струан?“

Все още, като в забавен кадър, видя как старецът вдигна глава и го погледна в упор. Отново раздвижи устни. Никакъв звук. След това със странен глас промълви:

— Бар… Бартлет вече ти даде, вече е в теб?

— Бартлет? — повтори Дънрос изумен. — Какво общо има Бартлет с това, за Бога… — Той спря, нова мисъл избухна в главата му, която събра още парчета от загадката.

„Тайната на Бартлет, която може да дойде само от седемте мъже, немислимо. Най-невероятният от всички е Филип Чен!

Филип Чен предател! Филип Чен във връзка с Кейси и Бартлет… значи той ни е продал, той е издал тайната и е дал монетата.“

Обзе го заслепяваща ярост. Всичкият му тренинг отиде по дяволите. Стана и бързо отиде до прозореца, загледа се навън. Не знаеше колко време е стоял така. Когато се обърна, беше се овладял.

— Слушам? — гласът му смразяваше.

— Тай-пан… тай-пан… — започна да говори на пресекулки Филип Чен, чупейки пръсти.

— Кажи истината, компрадоре. — Думите изплашиха стареца.

— Джон — промълви той и сълзи се стичаха по бузите му. — Кълна се, не съм аз.

— Знам! Продължавай за Бога!

Филип Чен разказа всичко, как е взел ключа от сейфа на сина си, как там открил писмата от и до Бартлет и втория ключ. Как на партито у тай-пана имал предчувствие за своя таен сейф, заровен в градината, как като го изровил разбрал най-лошото. Дори разказа за скандала с Дайан, как помислили, че сигурно монетата е в Джон Чен и как, когато го отвлекли Бившите вълци тя го посъветвала да се обадят на братовчеда Фор Фингър Уу, да нареди на биячите си да ги проследят.

Дънрос въздъхна, Филип не забеляза това, говореше през сълзи, разказваше как е лъгал в полицията и как е платил откупа на Бившите вълци, младежи, които никога не би разпознал и как биячите на Фор Фингър Уу, които е трябвало да го пазят не са попречили на Бившите вълци.

— Това е истината, тай-пан, цялата истина — мънкаше той, — повече нищо няма… нищо. Нищо до тази сутрин, освен трупа на бедния ми син с отвратителния знак на гърдите му.

Йан се опитваше да го побере в главата си. Не знаеше, че Фор Фингър е братовчед на Филип Чен, нито как старият моряк се е добрал до монетата — освен ако е шеф на Бившите вълци. Или ако е бил във връзка с Джон Чен, който е организирал фалшивото отвличане, за да измъкне пари от баща си, когото мразеше. След това Фор Фингър и Джон Чен са се скарали или… или какво?