Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 122

— Добре. — Жак се поколеба.

— Какво има? Сюзан никога не е харесвала Хонконг — там няма да имаш проблеми, нали?

— О не, тай-пан. След катастрофата… честно казано, готвех се да искам да ме преместиш за известно време. Сюзан не беше щастлива тук… Но щях да те помоля за Канада, година-две.

Дънрос отново се обезпокои.

— Да. Мисля, че ще съм полезен там. Моите контакти с френските канадци са добри, много добри. Може бие възможно да преместиш канадския офис на „Струан“ от Торонто в Монреал или Отава. Мога да съм много полезен там. Ако планът с Япония се осъществи, ще има нужда от дървен материал, мед, жито, въглища и още много други суровини. — Той се усмихна в очакване, после ентусиазирано продължи. — Двамата знаем колко много братовчедът Дейвид иска да се върне тук. Всъщност, за тук той е по-подходящ — имам предвид работата с Австралия, нали? Говори кантонезки език, малко японски, чете и пише китайски, което аз не мога. Но, както прецениш. Ще поема Австралия, ако искаш. Истина е, имам нужда от промяна.

Искаше да изолира Жак от Хонконг докато разбере истината. Много ще е лесно да натовари с това Крос или Съндърс и да използва техните източници за информация, да го наблюдават и проучат. Но Жак беше човек от вътрешния двор. Като такъв участваше във всички планове, структури и секретни информации и не трябваше да се рискува.

„Не, много по-добре е сами да се оправим. Вероятно ще отнеме повече време, но ще разбера истината. По един или друг начин ще разбера истината за Жак де Вил.

Защо Канада?

Логично, да е по-добър там. За «Струан» също е по-добре, трябвало е сам да се сетя, никога не съм имал повод да се съмнявам в лоялността му. Добрият стар Дейвид от две години ми надува главата да се прибере тук. Прехвърлянето няма да е проблем. Прав е Жак, Дейвид е по-добър за Австралия. Нова Зеландия и Австралия са много по-важни за нас от Канада, далеч по-важни. Те са съкровищницата на Азия. Ако Жак е невинен, ще може да ни помага в Канада. Ако е виновен, там ще вреди по-малко.“

— Ще мисля по предложението — в себе си бе решил да направи размяната. — Пази го в тайна, ще имаш отговор в неделя.

Жак стана и протегна ръка.

— Благодаря, mon ami.

Дънрос му стисна ръката. Питаше се дали стиска ръка на приятел или на Юда.

Останал сам, тежестта на товара му го натисна. Иззвъня телефонът, той оправи някакъв проблем, после друг и друг — телефонът на Тип Ток още даваше заето. Накрая нареди Филип да се качи при него. През цялото време имаше чувството, че потъва в яма. После очите му срещнаха погледа на Дърк Струан полуусмихнат, съвършено уверен, арогантен, господар на търговска флотилия — най-прекрасната. Както винаги това го успокои.

Той се изправи и отиде до портрета.

— Господи, какво бих правил без теб — гласно каза той, спомняйки си, че Дърк Струан бе имал далеч по-големи проблеми и беше ги победил. И после убит от природата в разцвета на силите си, само на четиридесет и три години, неоспорим господар на Хонконг и Азия. — Винаги ли любимците на боговете умират млади? — запита се той. — Дърк е бил на моите години, когато дяволските ветрове на Големия тайфун са разрушили на парчета току-що построената триетажна резиденция в Хепи вели и са го погребали под руините си. Това много години ли са или малко? Аз не се чувствам стар. Това ли е единственият начин, по който е трябвало да умре? Жестоко? В буря? Млад? Убит от природата? Или може би значението на онези думи е, любимците на боговете умират млади по дух. Няма значение. Бих искал да съм те познавал тогава. Откровено ти казвам, тай-пан, моля се да има живот след смъртта, така че да се срещнем там горе и лично да ти благодаря.