Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 120

Дънрос се облегна назад, наслаждавайки се на напрежението, което предизвика с предложенията си. Гледаше как се поглеждат един друг.

— Аз… аз мисля най-добре ще бъде първо да обсъдим предложенията, тай-пан, — каза Тода, опитвайки се да запази спокоен гласа си. — Очевидно те са много перспективни. Може ли да се свържем с вас по-късно?

— Да. — Ще дойдете утре на надбягванията, нали? Обядът е за 12.45.

— Да, благодаря, ако не ви затрудняваме много — каза Тода нервно, — но няма да сме готови с отговора дотогава.

— Разбира се. Имате покани и пропуски, нали?

— Да, благодаря. Аз, а, надявам се всичко да се оправи при вас. Предложението е много перспективно, тай-пан.

Излязоха. Дънрос отново изпита удоволствие от ефекта, който предизвика. „Спечелих ги — помисли той. — Боже, след година можем да имаме най-големия търговски флот в Азия, изцяло финансиран и без риск за банката, корабостроителя, менажера или доставчика, с танкери за транспортиране на петрол — ако преживеем този тайфун.

Трябва. По някакъв начин трябва до вторник да избегна фалита, тогава подписваме с «Пар-Кон». «Пар-Кон» ще плати корабите, но какво ще стане с «Горнт» и «Орлин»?“

— Мистър Жак е на път към вас, тай-пан. Мистър Филип е в офиса си и ще дойде, когато сте готов да го приемете. Роджър Крос се обади, срещата се отлага от 6.00 за 7.00 часа. Каза, че самолетът на мистър Съндърс има закъснение. Той е предупредил губернатора и всички, които касае.

— Благодаря, Клаудия. — Той погледна списъка с обадилите се. Позвъня във „Виктория енд Албърт“ и потърси Бартлет. Беше излязъл. — Мисис Чолок, моля.

— Хелоу?

— Хелоу! Йан е на телефона, търсили сте ме с Линк. Как вървят нещата при вас?

Последва малка пауза.

— Тай-пан, може ли да се видим за малко?

— Разбира се. Какво ще кажеш за коктейл в 6.15 в „Мандарин“? Тогава имам свободен половин час до следващата среща. Е?

Изпита угризение при мисълта за Крос и Съндърс във връзка с предупреждението на А. М. Г. да не се предават папките.

— Има ли възможност аз да мина в офиса? Мога да тръгна веднага и да бъда там след половин, най-много три четвърти час? Има нещо важно.

— Добре. Може да се наложи да почакаш малко, но ела. — Той затвори телефона намръщен. Какво ли става там?

Вратата се отвори. Жак де Вил влезе. Изглеждаше загрижен и уморен.

— Искал си да ме видиш, тай-пан?

— Да, седни, Жак. Бях разбрал, че ще летиш миналата вечер?