Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 114

— Господи! — шепнеше Джонджон.

… „Ротуел-Горнт“ със 7 пункта, „Хонконг пауър“ с 5, „Ейжън ленд“ 11… всичко върви надолу. Всички акции падат. „Хо-Пак“ замръзна на 12 и когато започнат, ще отидат на долар. „Фар йист“ и „Индия“ плащат максимум 1000 на клиент.

Безпокойството на Хавъргил нарасна, „Фар йист“ беше една от най-големите в колонията.

— Не съм песимист, но изглежда „Ню Йорк“ е вътре! Мисля… — Гласът му беше заглушен от силна глъчка. — Съжалявам, има нова голяма разпродажба — 200 000 акции на „Струан“…

— Господи, откъде никнат всички тези акции! — възкликна Джонджон.

— От всеки Джон, Дик и Хари в Хонконг. — Студено отбеляза Дънрос. — Включително „Виктория“.

— Трябва да си защитим инвеститорите — после додаде в микрофона, — благодаря, Чарлс. Обади се отново в три без петнадесет. — Натисна и изключи микрофона. — Ето ти отговора, Йан. Не мога с пълното съзнание за положението да предложа на Съвета да те финансира с нови 100 милиона негарантиран заем.

— Сега ще го свикаш ли или не?

— Акциите ти падат. Нямаш активи, имоти, авоари за залог, които да поддържат спада на акациите. Банковите ти авоари вече са заложени. Акциите в хазната ти се обезценяват всяка минута. Понеделник, вторник Горнт ще контролира „Струан“.

Дънрос го наблюдаваше.

— Ще позволиш на Горнт да ни купи? Не ти вярвам. Ти ще го направиш преди него. Или, може би, вече си направил сделката за подялбата на „Струан“?

— Няма сделка. Не още. Но ако напуснеш „Струан“ веднага — писмено се съгласиш да ни продадеш от основните акции толкова, колкото искаме, на пазарната им цена при затваряне на борсата в понеделник и назначиш нов тай-пан, избран от нашия борд на директорите, тогава ще обявим тотална подкрепа на „Струан“.

— Кога ще обявите подкрепата си?

— Понеделник в 15.10.

— С други думи нищо не ми давате.

— Винаги си казвал, че най-хубавото на Хонконг е свободният пазар, където силният оцелява и слабият загива. Защо не убеди сър Луис да изтегли акциите ти от обръщение?

— Той предложи. Аз отказах.

— Защо?

— „Струан“ е толкова силна, колкото винаги е била.

— Истинската причина не е ли престижът и твоята глупава гордост? Съжалявам, не мога нищо да направя, за да спра неизбежното.

— Топки! — отсече Дънрос и Хавъргил почервеня. — Можеш да свикаш борда. Можеш да…

— Съвещание няма да има!

— Йан — Джонджон се опита да омекоти враждебността между двамата. — Слушай, Пол, направете компромис: Ако, чрез Йан, получим пари от Китай, ще свикаш борда веднага, още днес извънредно заседание. Можеш да го направиш — има достатъчно директори в града и е справедливо. Какво ще кажеш?

Хавъргил се колебаеше.

— Ще помисля.

— Не е достатъчно — разгорещи се Дънрос.

— Ще го обмисля. Бъди любезен да се обадиш на Тип…

— Кога е съвещанието? Ако направиш такова?

— Следващата седмица.

— Не. Днес, както предложи Джонджон.

— Казах, ще помисля — Хавъргил се ядоса. — Сега моля те, обади се на Тип Ток.

— Ако гарантираш, че ще свикаш съвещанието утре в 10 часа!