Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 113

— Разбира се, че Йан не може да го направи! Не си ли даваш сметка какво рискува?

Хавъргил направи красноречив жест с пръст. Четиринадесет етажа по-долу можеше да се види нетърпелива, ядосана тълпа хора, опитваща се да влезе в банката. Полицейският кордон беше доста тънък.

— Дай да не се заблуждаваме, стигнали сме дъното. Парите едва ще стигнат до края на деня, едва ще стигнат за заплатите на държавните чиновници. Да сме благодарни, че утре е събота! Щом Йан казва, че има шанс да вземем нари от Китай, разбира се, че не може да не оправдае такова доверие. Чу ли, че „Хо-Пак“ са затворили?

— Не. Обикалях като кон, след срещата.

— „Чинг просперити“ също затваря, „Фар Иист“ и „Индия“ едва се крепят. „Блекс“ си довършват резервите, като нас и се молят да изкарат останалия половин час до затварянето. — Той бутна телефона през бюрото си. — Йан, моля те, обаждай се на Тип Ток, часът е точно 2.30.

Дънрос имаше каменно изражение и каза с равен глас.

— Първо трябва да решим две неща, Пол. Какво ще кажеш за вноса на торий? — Беше им разказал за срещата с фотографа Нгъ, който с готовност незабавно поръча неограничено количество. — Ще осигуриш ли валутния обмен.

— Да, при условие, че няма търговска забрана.

— Това го искам черно на бяло.

— Ще го имаш преди края на работния ден. Моля те, обади се.

— След десет минути. Въпрос на престиж е. Ще приемеш ли да имаш постоянен представител на „Бенк ъф Чайна“ в сградата?

— Да. Въпреки, че сигурен съм в това, те никога не биха допуснали наш човек в тяхната сграда, но няма значение. — Хавъргил отново погледна часовника си, след това обърна поглед към Джонджон. — Човекът трябва да бъде наблюдаван и вероятно ще се наложи да променим някои процедури с оглед на сигурността, нали?

Джонджон кимна.

— Да, но това не трябва да създава проблеми, Пол. Ако беше самият Тип Ток, щеше да е перфектно. Йан, мислиш ли, че има такъв шанс.

— Не зная. Сега, какво казвате за търговията на Йу?

— Не можем да финансираме никаква контрабанда. При необходимост действаш на собствена отговорност — каза Хавъргил.

— Кой е казал нещо за контрабанда?

— Достатъчно, за да се досетя. Разреши ми да ти обърна внимание, трябва много добре да обсъдим търговията на Йу, когато и ако решат да искат твоето съдействие.

— Хайде, Пол, много добре знаеш, че е част от сделката, ако изобщо има такава. Защо, иначе, биха ме представяли на него?

Джонджон ги прекъсна.

— Защо да не го обсъдим? Ще ти помогнем по всякакъв начин, когато му дойде времето. И ти си казал същото на Йу, че ще проучиш, ще видиш, но обещание не си дал, е?

— Но се съгласявате да помагате по всякакъв възможен начин?

— Да, за това и за тория.

— Какво ще кажете за моя заем?

— Нямам разрешение да го отпусна, Йан — каза Пол. — Вече говорихме.

— Тогава свикай Съвета.

— Ще обмисля пак. Да видим как стоят нещата, а? — Пол Хавъргил натисна бутона. — Стокова борса, моля.

Само след момент се чу по микрофона:

— Да, мистър Хавъргил?

— Чарлс, какви са последните новини?

— Целият пазар падна с 28 пункта… И две банки са празни. — Вената върху челото на тай-пана пулсираше… — прилича на начало на паника. Банката гадна със 7 пункта, „Струан“ падна на 11.50…