Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 112

— Да.

— Отказаха ни, защото сме китайци. Кучият му син излезе и го каза: „Няма да я продам на проклети китайци“. Не беше за първи път, не по дяволите, но го каза пред Бети. Това е голямата причина! — Устните му се изкривиха от гняв. — Можете ли да си представите глупостта на този копелдак? Аз съм най-добрият в моята област и този конски задник ми каза: „Не продавам на китайци.“ Замахна с ракетата. — Ще им го разкажете ли?

— Как искате да предам информацията — секретно или публично? Ще ви цитирам дословно, ако пожелаете.

— Секретно на ЦРУ, но не преди следващия понеделник, 18.00 часа. О’кей? А след срещата ни в Кантон може да бъде публикувано. О’кей, мистър Дънрос?

— Много добре. Можете ли да ми съобщите името на човека, датата, други подробности?

Йу извади напечатано листче хартия. Дънрос го прегледа.

— Благодаря ви. — Там бяха две имена, адреси и телефони в Бевърли Хилс. — И в двата случая същия отказ?

— Да.

— Ще се погрижа за това, доктор Йу.

— Мислите си: „Колко жалко“?

— Не. Изобщо не мисля така. Съжалявам, че се е случило и че се случва навсякъде. Много е тъжно. — Дънрос се поколеба. — Случва се в Китай, Япония, тук, навсякъде по света. Китайци и японци, виетнамци, всички хора, доктор Йу, понякога са еднакво нетолерантни и фанатизирани. Нас не ни ли наричат quai loh.

— Не трябва да става в Щатите — не американци с американци. Това е моето проклятие.

— Мислите ли, че като отидете в Китай ще можете да излизате свободно от страната?

— Не. Но пет пари не давам. Отивам свободно. Не съм бил съблазняван с пари или принуден, чрез изнудване. Просто отивам.

— Какво ще кажете за НАСА? Учудвам се, че са допуснали да се случи такова нещо?

— О, беше ни предложена чудесна къща, но не там, където искахме да живеем. Бети настояваше за тази проклета къща и имахме парите и позицията, за да си я позволим, но не ни я продадоха. Не беше само това копеле, съседите също. Те не ни искат, така че, отивам там, където сме желани. Какво ще кажете за Китай, притежател на ядрени оръжия? Като французите, е? Какво ще кажете за това?

— Мисълта, че някой притежава ядрени оръжия ме изпълва с ужас.

— Те са оръжието на деня, мистър Дънрос, само оръжие на деня.

— Милостиви Боже! — Джонджон беше ужасен. Хавъргил също. — Доктор Джоузеф Иу наистина е изключителен специалист, Йан.

— Абсолютно. Телефонирах на приятел във Вашингтон. Един от двама-тримата специалисти в света — ракети и ракетни горива. — Разговорът се водеше следобед. Дънрос току-що им беше казал. — Истина е също, че никой не знае за излизането му от страната, дори, че е напуснал Хавай, където предполагат, че е на почивка, а той ми каза, че е пътувал съвсем открито.

— Господи — отново възкликна Джонджон. — Ако Китай взима специалисти, като него… — Той се играеше с ножа за отваряне на писма върху бюрото на Хавъргил. — Йан, мислил ли си да кажеш на Роджър Крос или Роузмънт, за да го предотвратят?

— Разбира се, но не мога да го направя. Абсолютно ми е невъзможно.