Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 116
Джеймс Клавел
— Проклятие, Тип Ток много добре разбра, че това ще им обратен ефект.
— Това са единствените решения.
Дънрос се изправи.
— Има само едно решение. Между другото, губернаторът обади ли се?
— Да — отговори Хавъргил. — Иска да отворим трезор точно в 6.00 за него, вас, Роджър Крос и някой си мистър Съндърс. За какво е всичко това?
— Не ви ли каза?
— Каза само, че е за официален секретен документ.
— Довиждане до шест часа — Дънрос си тръгна. Хавъргил избърса отново избилата по челото му пот.
— Единственото хубаво във всичко това е, че този арогантен педераст е в по-тежко положение от нас. — Телефонираше на Тип Ток. И отново, вътрешният телефон иззвъня. Джонджон го вдигна вместо Хавъргил. — Да?
— Главният касиер е, сър. В трезора има само 716 027 ХК долара. Гласът му трепереше. — Ние сме… това е всичко, което е останало, сър.
— Благодаря ви. — Джонджон затвори и съобщи на Хавъргил, който продължаваше опитите да се свърже с Тип Ток. Даваше отново заето.
— По-добре започни диалога със съветската връзка.
Джонджон почервеня.
— Но това е невъзможно…
— Направи го! Веднага! — викна раздразнено Хавъргил, набирайки отново телефона на Тип Ток. Пак заето.
Дънрос се прибра в офиса си.
— Тай-пан, мистър Тода е тук с обичайния си антураж. — Клаудия не криеше неодобрението и раздразнението си.
— Покани ги, моля.
— Мистър Аластър се обажда два пъти — помоли да му се обадите веднага щом се върнете. И баща Ви.
— Ще им се обадя по-късно.
— Да, сър. Ето телекса за „Нелсън трейдинг“ от Швейцария, потвърждават покупката на три пъти по-голяма от обикновеното количество златни кюлчета за „Грейт гут лак кампъни“ на Макао.
— Добре. Изпрати веднага копие на Ландо и изискай фондовете.
— Този телекс е от „Орлин Мърчънт бенк“, потвърждават отказа за подновяване на заем и изискват плащания.
— Изпрати телекс — благодарности.
— Телефонирах на мисис Дънрос, прибрали са се благополучно.
— Хубаво. Намери домашния телефон на лекаря й, за да му позвъня през уикенда.
Клаудия си отбеляза в бележника.
— Господарят Дънкън се обади от Сидни, каза, че е прекарал чудесно и се връща в понеделник с Куантас. Ето списъка с другите обаждания.
Погледна дългия списък, мимолетно му мина мисълта дали синът му е още девствен. Това му припомни изящната Сноу Джейд. Любопитно, защо името й бе Сноу Джейд — тя напомняше толкова много Елегънт Джейд, която е някъде в Тайпей, отговаряща за „Хаус ъф мени плежърс“.
Може би беше време да намери Елегънт Джейд и да й благодари. Още веднъж си спомни предсмъртния съвет на стария Чен-Чен.
— Слушай, синко — гласът му съвсем глъхнещ, — не се опитвай да я намериш. Ще отнемеш от красотата и престижа и на двама ви. Тя ще бъде вече стара, нейната Златна Врата увехнала и удоволствията й ще идват от хубава храна и хубаво бренди. Децата на удоволствията не стареят приятно, нито техният характер. Остави я на нейния
