Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 110

По-възрастният мъж се усмихна.

— Мислили ли сте да продадете част от компанията си, примерно 51 процента?

— Не, мистър Тип. Зеленоокият Дявол е забранил това. — Бръчките около очите на Дънрос се задълбочиха. — Искал е да се потим.

— Да се надяваме, че не се потите много. Да. — Тип Ток се загледа в цигарата си. — В трудни времена хубаво ще е за „Бенк ъф Чайна“ да има по-близки връзки с вашата банкова система. Така тези кризи няма да са толкова продължителни.

— Чудя се дали „Бенк ъф Чайна“ е обмисляла възможността за откриване на свое постоянно представителство във „Виктория“ и еквивалентно такова във вашата банка? — Забеляза мимолетната усмивка и се увери, че е познал. — Това би осигурило контролирането на всяка криза и при нужда интернационална помощ.

— Председателят Мао съветва сами да си помагаме и ние, това правим. Но може би това, което казахте си струва да се обмисли и аз ще го предложа.

— Сигурен съм, че банката ще ви бъде благодарна, ако самите вие препоръчате някой за връзка с „Бенк ъф Чайна“.

— С удоволствие ще предам и това. Мислите ли, че „Блекс“ или „Виктория“ би направила необходимия валутен обмен за вноса на мистър Нгъ?

— Сигурен съм, че биха съдействали в случая, „Виктория“ със сигурност. Всъщност реално погледнато, „Виктория“ повече от век си сътрудничи с Китай. Не ви ли съдействаше при осъществяването на повечето външни заеми?

— Срещу голяма печалба — сухо отбеляза Тип Ток. Очите му стрелнаха Люнг, който тенденциозно гледаше Дънрос. — Печалба за капитализма — добави тихо той.

— Достатъчно. — Трябва да ни извините нас, капиталистите, мистър Тип. Вероятно единственото обяснение е, че много от нас са приятели на Централното Кралство.

Люнг поговори малко с Тип Ток на диалект, който Дънрос не разбираше. Тип му отговори утвърдително. После двамата мъже обърнаха глави към него.

— Съжалявам, моля да ме извините, мистър Дънрос, аз наистина трябва да взема лекарства. Бихте ли ми позвънили тук следобед, да кажем около 14.30.

Дънрос се изправи и протегна ръка, още несигурен дали е постигнал нещо, но убеден, че трябва бързо да задейства въпроса с тория и то преди 14.30.

— Благодаря, че ме приехте.

— Какво ще кажете за петия тур? — попита по-възрастният, изпращайки Йан.

— При всички положения, Ноубъл Стар заслужава да се залага на нея.

— А! Бътърскот Лес?

— Също.

— И Пайлът Фиш?

Йан се засмя.

— Жребецът е добър, но не е същата класа, освен ако Бог или дяволът се намесят.

Бяха вече на изхода и прислужникът отвори широко вратата. Двамата отново проговориха на непознатия диалект и отново Тип Ток отговори утвърдително и ги поведе навън. Люнг веднага слезе надолу към тенис корта.

— Искам да ви запозная с нов приятел, мистър Дънрос — каза Тип Ток. — Възможно е да имате сериозен бизнес с него в бъдеще. Ако го искате, разбира се.

Дънрос погледна Тип Ток в очите и доброто му настроение се изпари.