Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 101

Устата й бе пресъхнала. Отиде до хладилника, извади бутилка изстудено Перие и чудесният му дъх я освежи. Легна си. По-рано пак се опита да заспи, но мозъкът й бе объркан и не преставаше да работи, много нови неща — нови ястия, миризми, нови заплахи, хора, обичаи, култури. Дънрос. Горнт. Дънрос и Горнт. Дънрос и Горнт и Линк. Нов Линк. Тя самата нова, изплашена от един хубав задник…

„Да, задник, ако искаш да си вулгарна и това също е ново за теб. Преди да дойдеш тук беше уверена в себе си, динамична, контролираща собствения си свят. Сега не си същата. Всички над нея, не само над нея, над тая гадна лейди Джоана с нейния изтънчен английски.

— Не си ли спомняш, скъпа, днес е обядът ни в «Оувер търти клъб». Споменах ти за него на вечерята в тай-пана.

Отвратителна стара кучка. «Оувер търти»! Аз още нямам двадесет и седем!

Така е, Кейси. Но ти си настръхнала, като котка. Не е само Орланда, стотиците момичета на разположение. Не те ли плаши само Джанели?“

— Господи, Кейси — каза грейнал той. — Сякаш съм се върнал в корейските години. Все още за 20 US си най-големия банан.

Онази вечер около десет часа, Джанели я покани на вечеря с него и останалите от екипажа в „Ройъл Нидерланд“. Когато телефонът позвъня, сърцето й подскочи, помисли, че е Линк. Опита се да каже, че е заета, но накрая позволи да я убедят. Поръча си две порции бъркани яйца с бекон, препечени филийки и кафе, и никакъв алкохол.

Като протест. Протест срещу Азия, Хонконг, Джоана и Орланда…

„Господи, никога да не бях се интересувала от Азия, никога да не бях внушавала идеята на Линк. Защо го направи?

Защото е единственият начин бизнесът да върви, единственият път за «Пар-Кон». Експорт. Многонационален, но експорт. И Азия е най-големият, най-предприемчивият и без бюрокрации пазар на света, това е век на Азия. Да. Дънрос и Горнт го направиха. Ако са с нас, имаме най-големия пазар на света зад гърба си, всичките пари, технологии, ръст и експертизи, за да го постигнем.

Но защо в Хонконг, толкова горещ и тежък?

За проклетите пари и да си запълниш времето до следващия рожден ден, до края на двадесет и седмата си година.

С това темпо скоро ще останеш без работа, без пари, без Линк, на когото да казваш да и не. — Въздъхна със съжаление. По-рано ходи до апартамента му и остави куп писма и телекси за подпис, остави му и бележка с пожелание за приятно прекарване. Когато се връщаше от вечеря мина и взе всичко, каквото бе оставила. — Орланда е движещата сила. Не се заблуждавай.

Няма значение, и утре е ден. Можеш лесно да я пратиш на боклука.“ След като направи нулева оценка на врага се почувства по-добре.

Книгата на Питър Марлоу попадна пред очите й. Взе я, нагласи по-удобно възглавницата и се зачете. Бързо поглъщаше страниците. Телефонът рязко иззвъня. Беше толкова погълната в четенето, че се стресна.