Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 103

— Съжалявам.

Погледна към нея и тя видя изписаното на лицето му напрежение.

— Не се тревожи, Кейси, Фльор е добре. Японците вярват, че началото е едва след тридесетия ден от раждането при момче и тридесет и първия ден при момиче. Преди това нищо няма, няма душа, няма личност, няма човек… до този момент човек няма. — Той се обърна и тръгна към малката кухничка. Сложи вода да заври, продължи да говори, опитвайки се да бъде убедителен. — Най-добре, най-добре е да повярваш, ех? Как може да бъде нещо друго, освен… освен това. Това прави случилото се не толкова тежко. Въпреки това, за майката е ужасно. Съжалявам, че ти говоря тези неща, едва ли има някакъв смисъл.

— Да се надяваме, че тя ще се оправи — Кейси изпитваше желание да го докосне, да го успокои. Изглеждаше толкова възвишен в нещастието, опитвайки да се владее — безпомощен като дете.

— Китайците и японците наистина са много разумни, Кейси. Техните… техните суеверия правят живота по-лек. Предполагам детската смъртност е била ужасно висока в онези времена и някой мъдър баща е измислил всичко това, за да успокои майчината мъка. — Той въздъхна. — Или го е направила мъдра майка, за да помогне на съкрушения баща?

— Вероятно — Кейси наблюдаваше ръцете му, заети с правенето на чая. Първо завирането на водата, внимателно изплакване на чайника. Три лъжички чай и една за чайника, заливане с вряла вода.

— Съжалявам, че нямаме чай на пликчета, не мога да свикна с него, Фльор твърди, че е добър колкото този и много по-лесно се приготвя. Нямам нищо друго да те почерня. — Взе таблата и тръгна към хола. — Мляко? Захар? — предложи той.

— Чудесен е. Никога не съм пила така приготвен чай.

Чаят имаше странен вкус. Беше силен и животворен. Пиеха, без да разговарят.

— Чуден е.

Погледът му падна на отворената книга.

— О-о!

— Харесва ми прочетеното дотук, Питър. Колко е истината?

Той си наля още.

— Толкова, колкото всеки разказ за събитие от преди петнадесет години. Доколкото си спомням, събитията са точни. Героите не са действителни, обаче имат прототипове.

— Невероятно е. Невероятно е, че млади хора са могли да го преживеят и да оцелеят. На колко години си бил?

— Започнах я, когато бях на осемнадесет и я завърших на двадесет и една и нещо.

— Кой си ти в книгата?

— Може би там изобщо ме няма.

Кейси реши да не говори повече, докато пият чая.

— По-добре да тръгвам. Сигурно си уморен до смърт.

— Не, не съм. Всъщност изобщо не съм уморен. Имам да нахвърлям някои бележки. Ще спя, когато изпратя децата на училище. Но ти сигурно си изморена. Не мога да ти кажа колко много съм благодарен, Кейси. Дължа ти голяма услуга.

Тя се усмихна и кимна. След кратка пауза попита:

— Питър, ти знаеш много за това място, с кого би тръгнал, с Дънрос или Горнт?

— За бизнес с Горнт. За бъдеще с Дънрос, ако успее да издържи на тази буря. Съдейки от това, което чувам, е малко вероятно.

— Защо би го избрал за бъдеще?

— Престиж. Горнт няма престиж и стил, за да бъде тай-пан. Няма и необходимия произход.