Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 102

— Здравей, Линк, добре ли прекара?

— Кейси, аз съм, Питър Марлоу, ужасно съжалявам за късното обаждане, обадих се в хотела и ми казаха, че при теб свети… дано не съм те събудил?

— О не, не, Питър. — Повръщаше й се от разочарование. — Какво има?

— Съжалявам за късното обаждане, но ми се налага да отида в болницата и нали ти каза…

— Какво е станало?

— Не зная. Казаха веднага да отида. Обаждам се заради децата. Предупредих момчето от етажа да ги наглежда от време на време, но ми се иска да им оставя и бележка с твоя телефон, ако се събудят, само ако се събудят, да могат да позвънят на приятел. Когато се запознахме всички във фоайето, и двете бяха възхитени от теб. Вероятно няма да се събудят, но за всеки случай. Може ли? Аз съ…

— Разбира се. Даже по-добре, защо аз да не дойда при вас.

— О, не, не бих си помислил за такова нещо. Ако само може…

— Не спя и сте съвсем близко. Няма проблеми, Питър, идвам. Ти тръгвай за болницата.

Облече набързо дънки, блуза и кашмирен пуловер. Преди да е успяла да натисне асансьора, нощният Сонг се появи, гледайки с ококорени очи. Не му каза нищо.

Слезе, прекоси фоайето и излезе на „Нейтън роуд“. Пресече съседната пряка и влезе във фоайето на техния хотел. Питър Марлоу я чакаше вече…

— Това е мис Чолок — бързо я представи той на нощния портиер, — ще остане с децата докато се върна.

— Да, сър — каза евроазиатецът, също ококорен. — Момчето ще ви заведе, мис.

— Надявам се всичко да е наред, Питър… — тя спря. Беше излязъл вече през въртящата врата и викаше такси.

Апартаментът им беше на шестия етаж, входната врата бе оставена отворена. Момчето от етажа, нощният По, присви рамене и мърморейки се отдалечи. Вероятно ругаеше варварите… Като че той не можеше да се грижи за две спящи деца, с които всяка вечер играеше на криеница.

Кейси затвори вратата и надникна в малката спалня. Двете деца спяха дълбоко. Джейн, малката, на горното легло, Александра на долното, сърцето й се сви от умиление. Разрошени руси главички — ангелчета, прегърнали мечетата си. „О, как бих искала да имам деца — пожела си тя. Деца на Линк. — Би ли го направила? — мислеше за пелените, че ще бъде постоянно заета, за безсънните нощи и за липсата на свобода.

Не съм сигурна. Мисля, че да. За две, като тези тук, би го направила, о да.“

Кейси не знаеше дали да ги завие с одеялата или да ги остави, за да не се събудят. В хладилника намери бутилирана вода, пи и се почувства освежена. Седна в креслото и извади от чантата книгата на Питър. Зачете отново.

Той се върна след два часа. Не бе усетила времето.

— О — възкликна тя при вида на лицето му. — Изгуби ли бебето?

Той кимна, унил.

— Съжалявам, че се забавих толкова. Ще пиеш ли чаша чай?

— Разбира се, хей, Питър, дай аз…

— Не. Не, благодаря. Аз знам къде са нещата. Съжалявам за цялото това безпокойство, което ти причиних.

— Няма нищо. Как е тя?

— Те, те мислят, че е добре. Смятат, че е причинено от спазми в стомаха и от слепване на червата. Твърде рано е да преценят, но предполагат, че няма реална опасност, за нея. Абортът, казват, е винаги труден — физически и емоционално.