Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 68

Джеймс Клавел

— Какви акции и колко?

— Сто хиляди на „Хо-Пак“…

— Боже мили…

— … още толкова от същите утре веднага щом отворят борсата и още двеста хиляди през деня. Тогава ще ти дам по-нататъшни указания.

Настъпи тишина — мъжът отсреща бе зашеметен:

— Нали каза „Хо-Пак“?

— Да.

— Ще ни трябва време, за да успеем да заемем всички тези акции. Боже Господи, Куилън, четиристотин хиляди?

— Щом свършиш, намери още сто хиляди. Кръгло половин милион.

— Но… но „Хо-Пак“ е една от най-стабилните на борсата. Не са падали от години.

— Да.

— Какво си научил?

— Слухове — каза Горнт важно, ликувайки вътрешно. — Какво ще кажеш за един ранен обед в клуба?

— Ще дойда.

Горнт затвори, а след това набра още един частен номер.

— Да?

— Аз съм — каза предпазливо Горнт. — Сам ли си?

— Да. Е?

— На срещата американецът предложи внезапно нападение.

— Айейа! И?

— Пол също е в играта — каза той, преувеличавайки без затруднение. — В абсолютна тайна, разбира се. Току-що говорих с него.

— Тогава и аз се включвам. При условие, че получа контрол над корабите на „Струан“, управлението над имотите им в Хонконг и 40 процента от земите им в Тайланд и Сингапур.

— Ти се шегуваш!

— Никоя цена не е прекалено висока за тяхното унищожаване. Нали, приятелю?

Горнт слушаше изискания, подигравателен смях на Джейсън Плъм и го ненавиждаше, заради него.

— Ти го мразиш също толкова колкото и аз — каза Горнт.

— Е, но ще имаш нужда от мен и от специалните ми приятели. Дори и с помощта на Пол ти и твоят янки няма да успеете без мен и моята помощ.

— Ако не беше така, щях ли да разговарям с теб?

— Слушай, не забравяй, че не искам нищо от дяла на американеца.

Гласът на Горнт остана спокоен:

— В каква връзка ми го казваш?

— Познавам те. О, да, познавам те, приятелю.

— И сега ли?

— Да. Ти няма да се задоволиш само с унищожаването на нашия „приятел“, а ще искаш всичко.

— Мислиш ли, че този път ще го направя?

— Да. От много отдавна искаш дял от американския пазар.

— А ти?

— Не. Ние знаем къде се пече хлябът ни. Задоволяваме се с това да следваме другите. Доволни сме от Азия. Не искаме да бъдем първи, в каквото и да е.

— Да.

— Значи се разбрахме?

— Не — каза Горнт.

— Ще се откажа напълно от корабите, но в замяна ще взема „Каулуун инвестмънтс“ — компанията на Йан, управлението на Кай Так, 40 процента от земите им в Тайланд и Сингапур и ще се съглася на 25 процента от „Пар-Кон“ плюс три места в управителния съвет.

— Майната ти!

— Офертата е валидна до понеделник.

— Кой понеделник?

— Следващият понеделник.

— Дю не ло мо на всичките ти понеделници!

— И на твоите! Ще ти направя едно последно предложение. „Каулуун инвестмънтс“ и управлението на „Кай Так“ — изцяло, 35 процента от земите им в Тайланд и Сингапур, 10 процента от пая на твоя янки заедно с три места в управителния съвет.