Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 70

Джеймс Клавел

Въздухът в помещението бе станал още по-влажен. Много й се искаше да извади една кърпичка, но остана неподвижна — искаше те да са първи — симулирайки спокойствие.

Гавалан наруши тишината:

— Кога господин Бартлет може да потвърди предложението за осемнадесет милиона… в случай че приемем?

— Потвърдено е — отговори, без да обръща внимание на обидата. — За тази сделка имам пълномощия до двайсет милиона, без да съгласувам с Линк или с управителния му съвет — каза тя, като съзнателно им даде възможност за маневри. После невинно добави: — Значи всичко е уредено? Добре. — Тя започна да прибира нещата си. — Следващото, което…

— Един момент — нервно я прекъсна Гавалан, — аз… осемнадесет е… При всички положения трябва да представим договора на тай-пана.

— О — каза тя с престорена изненада, — мислех, че водим преговори като равни и че вие, господа, имате пълномощията, които имам и аз. Може би в бъдеще ще трябва да разговарям направо с тай-пана.

Ендрю Гавалан се изчерви:

— Тай-панът взема окончателните решения. По всеки въпрос.

— Много се радвам, че го научавам, господин Гавалан. Аз вземам окончателните решения до двадесет милиона. — Тя им се усмихна широко. — Добре, представете го на вашия тай-пан. А между другото, ще определим ли някакъв срок за отговор?

Отново тишина.

— Какво предлагате? — попита Гавалан с усещането, че е поставен натясно.

— Възможно най-краткия. Не знам с каква скорост работите.

Филип Чен каза:

— Да подготвим отговора, за днес следобед, какво ще кажеш Ендрю?

— Да, добра идея.

— Това ме устройва напълно — каза Кейси. „Свърших си работата — мислеше си тя. — Ще уредя двадесет милиона, при положение че можеха да бъдат тридесет, а те са мъже, очакват много, освен това са пълнолетни и мислят, че съм мухла. Но сега ще си получа твърдите пари. Господи, ти, който си на небесата, нека тази сделка да успее, защото тогава ще бъда свободна завинаги. Свободна за какво? Няма значение.“ Неусетно тя продължи разговора:

— Ще обсъдим ли подробностите, отнасящи се до начините за получаването на тези осемнадесет милиона и…

— Осемнадесет милиона едва ли ще бъдат достатъчни — прекъсна я Филип Чен, като излъга без усилие. — Ще има какви ли не допълнителни разходи…

В прекрасен дипломатичен стил Кейси започна да спори с тях и ги остави да я убедят за двадесет милиона, а после с явно нежелание каза:

— Вие, господа, сте изключителни бизнесмени. Добре, двадесет милиона. — Тя забеляза тайните им усмивки и вътрешно се изсмя.

— Добре — съгласи се Гавалан много доволен.

— А сега — каза тя с желанието да задържи напрежението, — каква искате да бъде структурата на нашето смесено предприятие? Разбира се, това е въпрос, който само вашият тай-пан… извинете, въпрос, който само тай-панът може да реши — поправи се тя с точната доза скромност.

Гавалан я наблюдаваше с раздразнение и му се искаше тя да е мъж. „Тогава щях да мога да кажа да ти го начукам, иди се изсери в шапката си и щяхме заедно да се засмеем, защото знаеш, както и аз знам, че човек винаги трябва да попита тай-пана. Независимо дали е Дънрос или Бартлет, или управителен съвет, или жена ти. Да. И ако беше мъж, нямаше да я има тази проклета сексуалност, на която тук не й е мястото. Господи, ако беше някоя дърта крава, може би щеше да е по-друго, но, мамка му, парче като теб? Какво, по дяволите, става с американките? Защо не си стоят там, където им е мястото, доволни от това, в което са най-силни? Глупачка! Глупачка за това, че отстъпи толкова бързо за финансирането и още повече за това, че ни даде два милиона в повече, когато може би десет щяха да бъдат достатъчни. За Бога, трябваше да бъдеш по-търпелива и щеше да направиш много по-изгодна сделка! Това ви е лошото на вас американците — липсва ви финес, липсва ви търпение, липсва ви стил и не разбирате изкуството да водиш преговори. А ти, скъпа госпожице, ти си прекалено нетърпелива, за да успееш. Затова вече знам как да ти играя.“