Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 66
Джеймс Клавел
—
— Куилън… — започна тя, ръката му възпламеняваше и нея.
— Не.
Блуждаещият й поглед се насочи към вътрешната врата.
— Моля те. От три години не съм имала никого…
— Благодаря ти, но не — хвана я за ръцете — твърдо, но с нежност — и я отдели от себе си. — Вече сме изживели най-хубавото — каза той с маниера на познавач. — Нека не го разваляме.
Тя седна на ръба на бюрото, гледайки го мрачно.
— Ти винаги печелиш, нали?
— В деня, в който станеш любовница на Бартлет, ще ти направя подарък — каза той спокойно. — Ако те заведе в Макао и останеш три дни с него, така че всички да ви видят, ще ти подаря нов Ягуар. Ако ти предложи брак, ще получиш апартамента и всичко, което се намира в него, а също и къща в Калифорния като сватбен подарък.
Дъхът й секна, а след това се усмихна тържествуващо:
— Модел XK-E, черен. Куилън, това е фантастично! — В следващия момент щастието й се изпари. — Какво чак толкова има в него? Защо е толкова важен за теб?
Той само я изгледа втренчено.
— Извинявай, извинявай, не трябваше да задавам този въпрос. — Тя взе замислено една цигара, запали я, наведе се към него и му я подаде.
— Благодаря — погледът му падна върху извивката на гърдите й. Той й се наслаждаваше и в същото време бе малко натъжен от факта, че тази красота е толкова преходна. — А между другото, не бих искал Бартлет да научи за нашата уговорка.
— Аз също. — Тя въздъхна и насила се усмихна. После стана и сви рамене. —
Тя поправи грима и ризата си, изпрати му въздушна целувка и си тръгна. Той се загледа в затворената врата, после се усмихна и смачка в пепелника цигарата, която му бе дала без дори веднъж да дръпне от нея, защото не искаше да се докосва до отпечатъка от устните й. Запали нова и тихо си затананика.
„Отлично — мислеше си радостно, — сега ще видим, господин Скапан Наперен Самонадеян Янки Бартлет, ще видим как ще се справите с този нож. Макарони и бира естествено!“
После Горнт долови във въздуха лекия дъх на парфюма й, който го запрати отново назад към спомените за моментите, прекарани с нея в леглото. „Когато бе млада — напомни си той. — Слава Богу тук няма данък за младостта и красотата, човек може да я получи само с едно телефонно обаждане или стодоларова банкнота.“
Взе телефона й набра, щастлив, че Орланда бе повече китайка, отколкото европейка. Китайците са толкова практични хора.
Сигналът бе прекъснат и той чу отривистия глас на Хавъргил.
— Да?
— Пол, Куилън се обажда. Как е?
— Здравей, Куилън. Естествено вече знаеш, че през ноември Джонджон поема ръководството на банката?
— Да. Много жалко.
— По дяволите. Мислех, че ще бъда одобрен, а вместо това управителният съвет избра Джонджон. От снощи е вече официално. В дъното на всичко отново е Дънрос и проклетите акции, които имат. Как мина срещата?