Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 385

— Радвам се да се запозная с вас, мадам!

— Как сте? — любезно отговори тя, инстинктивно изпитвайки неприятно чувство към него. — Съжалявам, мистър…

— Наричайте ме Чък. Орланда беше името ви, нали? Имате прекрасно име, прекрасна рокля! — Билтмън извади визитната си картичка и с жест й я подаде.

Тя я прие, но не му даде своя.

— Благодаря ви. Съжалявам, мистър Билтмън, моля да ме извините? Чакат ме приятели…

Преди да успее да го предотврати, Пагмайър я хвана за лакътя, заведе я настрана и й прошепна, тихо:

— Какво ще кажеш да вечеряме заедно? Изглеждаш великолепно…

Тя се дръпна рязко, без да е много очевидно.

— Изчезвай, Паг.

— Слушай, Орланда…

— Сто пъти съм ти казвала, да ме оставиш на мира! Сега върви по дяволите, ти и всичките ти роднини! — Изсъска тя и Пагмайър се изчерви. Винаги го беше мразила, дори в онези дни. Знаеше, че винаги я оглежда зад гърба на Куилън.

Пагмайър постоянно й вадеше душата, искаше да я вкара в леглото си — не се отказваше.

— Ако някога ми се обадиш или се опиташ да ми говориш, ще разкажа на цял Хонконг за теб и за странните ти желания.

Тя любезно кимна с глава на Билтмън, изпусна дискретно визитката му и ги отмина. След малко Пагмайър се върна при американеца.

— Каква фигура! — възкликна Билтмън.

— Тя е — тя е една от нашите популярни проститутки, — каза с презрение Пагмайър. — Боже, дано побързат с вечерята, умирам от глад.

— Тя, проститутка? — Билтмън зяпна от учудване.

— Никога не би допуснал — добави Пагмайър, понижавайки глас. — Изненадва ме, че Шити Т’Чънг я е поканил. Предполагам, че хич не го е грижа, защото си е платил рицарството. Преди години Орланда беше любовница на мой приятел, но беше кръшнала. Той я хвана и получи голямо Л.

— Голямо Л?

— Лакът — изхвърли я.

Билтмън не можеше да отклони погледа си от нея.

— Боже, шепнеше той — не зная за лакът, но аз бих й дал един голям.

— Това е само въпрос на пари, но мога да те уверя, приятелю, че не си заслужава. Орланда не е нещо особено в леглото, зная го, а още и не знаеш кой е бил преди теб, нали? — Пагмайър се разсмя на физиономията, която американецът направи. — Аз самият не повторих, но ако си решил да си натопиш фитила, по-добре използвай предпазни средства.

Дънрос току-що бе дошъл и слушаше с половин ухо излиянията на Ричард Куанг за сделките, които беше направил, за да спаси банката от фалит и за това, колко са мръсни определени хора, дето разпространяват такива неверни слухове.

— Абсолютно съм съгласен с теб, Ричард, — отговори му Дънрос, опитвайки да се измъкне при делегацията, която беше в дъното на стаята. — Наистина има много копелдаци наоколо. Извини ме, моля…

— Разбира се, тай-пан — Ричард Куанг сниши гласа си, но не успя да скрие възбудата си. — Може да ми потрябва помощ.

— Всичко, разбира се, освен пари.

— Би могъл да говориш с Джонджон във „Виктория“ за мен. Той…

— Няма да го направи, Ричард, знаеш го. Единственият ти шанс е някой от китайските ти приятели. Какво ще кажеш за Смайлър Чинг?