Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 383

В едно чекмедже Гудуедър Пуун намери листове хартия, мастило и четки за писане.

— Това за какво е? — попита той, държейки високо лист с надпис: „Този Нъмбар Уан Сан Чен имаше глупостта да се опита да бяга. Никой не може да избяга от Бившите вълци! Нека го знае цял Хонконг. Нашите очи са навсякъде!“ — Това за какво е?

Кин Пак погледна от пода, стараещ се да угоди.

— Не можехме да го върнем жив в „Ноубъл Хаус“ и баща ни нареди… тази вечер да изровим Нъмбар Уан Сан, да го занесем на „Ша Тин роуд“ и да поставим отгоре бележката.

Гудуедър Пуун го погледна.

— Когато започнеш да копаеш, най-добре е бързо да го откриеш, още от първия път! — злобно му се закани той. — Да, защото очите ти, лайно такова, няма да ги има никъде.

34

9:30 часа

Орланда Рамос се изкачи по широката стълба на огромния ресторант, „Флоутинг дрегън“ в Абърдийн и тръгна между говорещите помежду си гости на сър Ши-Тех Т’Чънг, оглеждайки се за Линк Бартлет и Кейси.

Двата часа с Линк тази сутрин по повод интервюто за вестника се оказаха полезни, що се отнася до Кейси. Инстинктът й подсказваше, че колкото по-рано предизвика вратът на двубой, толкова по-добре. Лесно уреди двамата да получат покана тази вечер за банкета. Ши-Тех Т’Чънг беше стар съдружник на Горнт и неин приятел. Горнт възприе идеята й.

Те бяха на най-горната палуба. Миришеше приятно на море през широко отворените прозорци, вечерта беше прекрасна, независимо от голямата влажност.

Стаята, в която бяха те, беше в червено, златно и зелено, простираща се на половин дължина и на цялата ширина на кораба, веднага след стълбището. Навсякъде се виждаше английският герб и на трите палуби на ресторанта, пламнал от светлини и претъпкан с гости.

Орланда се чувстваше хубава и много самоуверена тази вечер. Облече се прецизно. Тази сутрин, когато имаше интервю с него, беше облякла обикновени американски дрехи, малко грим. Свободната копринена блуза, която избра много внимателно, не подчертаваше много, че е без сутиен, само загатваше. Новата мода много й допадаше, караше я да се чувства по-женствена. Тази вечер беше облечена в бяла коприна. Знаеше, че има съвършена фигура и че й завиждаха за откритата, неосъзната сексуалност.

„Това направи Куилън за мен — помисли тя, високо вдигнала глава — едно от многото неща. Той ме научи да разбирам сексуалността.“

Хавъргил и съпругата му бяха пред нея и тя видя вперените им в нейните гърди очи. Това я развесели, добре съзнаваше, че е единствената жена, която дръзва да е толкова модерна, да е в крак с модата, която едва навлизаше в Лондон.

— Добър вечер мистър Хавъргил, мисис Хавъргил, — любезно поздрави тя, заобикаляйки ги в блъсканицата.