Читать «Тъмното обединение (Книга четвърта)» онлайн - страница 71

— Вината е моя. Трябваше по-добре да обмисля всичко. Те всички го знаеха и ме предупредиха, но аз не се вслушах в съветите им.

— О, така ли са ти казали те! — Деймън изгледа сърдито застаналата отстрани Бони. Прониза я студена тръпка.

— Стефан, почакай — обади се Мат. — Мисля, че…

— Трябваше да се вслушам в съветите им! — повтори Стефан още по-гневно. Дори не поиска да изслуша Мат. — Трябваше да стоя до нея, след като й бях обещал, че ще бъде в безопасност… а аз я излъгах! И тя е умряла с мисълта, че съм я предал. — Бони видя как лицето му се присви, като че ли чувството за вина го разяждаше като заливане с киселина. — Ако бях останал тук…

— Сега и ти щеше да си мъртъв! — просъска Деймън. — Той не е обикновен вампир, с каквито досега си си имал работа. Щеше да те пречупи на две като суха съчка…

— И така щеше да е по-добре! — извика Стефан. От вълнение гърдите му силно се повдигаха. — По-добре да бях умрял с нея, отколкото да седя и само да се озъртам! Какво стана, Деймън? — Стефан бе възвърнал самообладанието си и изглеждаше значително по-спокоен, дори прекалено спокоен. Зелените му очи грееха трескаво на бялото му лице, а гласът му оставаше озлобен, пръскащ отрова. — Да не би да си бил много зает да преследваш някое друго момиче из храстите? Или просто си толкова незаинтересован, че си предпочел да не се намесваш?

Деймън не каза нищо. Беше бледен като брат си, с напрегнати до болка мускули. Вълни от черна ярост се надигаха в него, докато гледаше втренчено Стефан.

— Или май просто си се забавлявал — продължи Стефан, като пристъпи още половин крачка напред, за да се озове лице в лице с Деймън. — Да, вероятно така е станало. Харесало ти е да бъдеш с някой друг убиец. Е, добре ли беше, Деймън? Той позволи ли ти да погледаш?

Деймън рязко вдигна юмрук и удари Стефан.

Стана толкова бързо, че Бони не успя да проследи движението. Стефан падна по гръб на меката почва, с разтворени крака. Отзад Мередит изкрещя нещо, а Мат скочи към Деймън.

Смел е, каза си Бони разсеяно, но глупав. Въздухът беше зареден с електричество. Стефан вдигна ръка към устата си и напипа кръвта си, изглеждаща черна на лунната светлина. Бони приклекна до него отстрани и сграбчи ръката му.

Деймън тръгна към Стефан. Мат също се изтъркаля на тревата до Стефан. Надигна се на колене и вдигна едната си ръка.

— Стига, момчета. Достатъчно. Стига! — извика той.

Стефан се опита да се изправи. Бони се вкопчи още по-здраво в ръката му.

— Стефан, недей, моля те! — умоляваше го тя.

Мередит сграбчи другата му ръка.

— Деймън, стига! — каза Мат с остър тон.

Всички сме полудели, помисли си Бони. Опитваме се да прекратим схватката между двама разгневени вампири. А те могат да ни убият, и то само за да ни затворят устите. Деймън бе отблъснал Мат с такава лекота, сякаш пропъждаше муха.

Но Деймън вече се беше спрял, а и Мат беше блокирал пътя му. За един дълъг момент сцената сякаш замръзна, като стопкадър, никой не помръдваше, но всички бяха напрегнати докрай. После Деймън бавно се отпусна.