Читать «Тъмното обединение (Книга четвърта)» онлайн - страница 15

Л. Дж. Смит

Въпреки объркването, което връхлетя Бони, две мисли не й даваха мира. Едната беше, че Каролайн вече няма да има приятелка, с която да заформят четворка заедно с Бони и Мередит. А другата беше, че никак не е справел ниво всичко това да се случи точно на рождения ден на Мередит. Просто не беше честно.

— Съжалявам, Мередит. Не мисля, че в момента тя има сили за каквото и да било.

Бони чу гласа на баща си откъм входната врата, докато разбъркваше апатично подсладителя в чашата си с чай от лайка. Тутакси остави лъжичката. Нямаше нерви да седи дори минута повече в тази кухня. Трябваше да се махне.

— Идвам, татко — извика Бони.

Мередит изглеждаше почти толкова зле, колкото и през изминалата нощ — с изпито лице и тъмни сенки под очите. Устните й бяха стиснати в плътна тънка линия.

— Ще излезем с колата за малко — обясни Бони на баща си. — Може би ще се видим с някоя приятелка. В края на краищата нали тъкмо ти ни уверяваше, че не било опасно?

Какво би могъл да каже баща й? Господин Маккълоу сведе поглед към дребничката си дъщеря, вирнала упорито брадичка, наследена от него, която срещна твърдо погледа му. Той вдигна ръце.

— Вече е почти четири часа. Върнете се, преди да се стъмни — предупреди ги той.

— Хем твърдят, че нищо не е станало, хем искат да се пазим — каза Бони на Мередит, докато отиваха към колата й. Щом влязоха вътре, двете момичета веднага заключиха вратите.

Докато подкарваше колата, Мередит хвърли един поглед към Бони в знак, че напълно я разбира.

— Явно и твоите родители не ти вярват.

— О, те вярват на всичко, което им кажа… освен на най-важното. Как може да са толкова глупави!

Мередит се изсмя кратко.

— Трябва да погледнеш на това от тяхната гледна точка. Намират труп без никакви белези по него, освен причинените от падането. След това узнават, че в целия квартал осветлението е изгаснало заради повреда в мрежата на „Вирджиния Илектрик“. И накрая ни откриват, изпаднали в пълна истерия, а ние даваме доста странни отговори на техните въпроси. Кой е сторил това зло? Някакво чудовище с потни ръце. Но откъде знаем? Мъртвата ни приятелка Елена ни го е казала чрез спиритическата дъска. Чудно ли е, че не ни вярват?

— Сякаш никога досега не са виждали подобно нещо! — Бони удари с юмрук вратата на колата. — Но те го преживяха. Да не би онези кучета, които миналата година нападнаха Снежния бал, да бяха измислица? Наистина ли вярват, че убийството на Елена е фантазия?

— Те вече са забравили — отвърна Мередит тихо. — Ти сама предсказа, че ще стане така. Животът се върна в нормалния си ритъм и всички във Фелс Чърч се чувстват по-сигурни по този начин. Всички имат чувството, че все едно са се събудили от лош сън и последното, което искат, е да си го спомнят.

Бони само поклати глава.

— Пък и е много по-лесно да повярваш, че няколко момичета, тийнейджърки, са си поиграли със спиритическата дъска и че когато светлините са угаснали, те са се изплашили и са побягнали. А пък едната от тях дотолкова си изгубила ума, че изхвърчала направо през прозореца.