Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 86

— Не, майко! Конфас ме увери, че може да се справи! Той е изучавал скилвендите повече от всеки друг! Знае слабостите им!

— Зерий. Мили мой глупако, не виждаш ли, че Конфас е още дете? Гениален, безстрашен, красив като бог, но все пак дете… — Тя сграбчи бузите си и започна да ги дере. — Ти уби детето ми! — изпищя.

Логиката й, а може би просто ужасът, който явно изпитваше, го помете със силата на приливна вълна. Зерий паникьосано огледа другите хора на терасата и видя страха на майка си, изписан по лицата им. Тогава осъзна, че винаги е бил там. Те не се бояха от Икурей Зерий III, а от онова, което бе сторил!

Наистина ли съм унищожил всичко?

Той залитна. Нечии кокалести ръце го задържаха. Скейос. Скейос! Той разбираше какво е направил императорът му. Беше съзрял величието! Гениалността!

Завъртя се рязко и сграбчи стария съветник за робата му. Разтърси го толкова яростно, че брошката му, златно око със зеница от оникс, се откопча и издрънча по пода.

— Кажи ми, че виждаш! — извика Зерий. — Кажи ми!

Сграбчил робата си, за да й попречи да се свлече, старецът задържа очите си покорно сведени.

— З-залогът е голям, Бог сред смъртни. Само след като хвърлим клечиците, ще знаем.

Да! Това беше!

Само след като хвърлим клечиците…

От очите му бликнаха сълзи. Той стисна съветника за бузите и се изненада от това колко груба е кожата му. Майка му не му беше казала нищо ново. Винаги бе знаел, че е заложил всичко. Колко часове бяха обмисляли плана с Конфас? Колко пъти се бе удивлявал на стратегическия гений на племенника си? Империята никога не бе притежавала екзалт-генерал като Икурей Конфас. Никога!

Той ще надвие скилвендите. Ще покори народа на войната! И на Зерий му се стори, че вижда всичко с невъзможна сигурност. Звездата ми влиза в Курвата, обвързана с двете поличби на Гвоздея на Небесата…

Птица се изсра върху мен!

Свали ръцете си до раменете на Скейос и остана поразен от великодушието на жеста. Колко ли ме обича той. Погледна към Генкелти, Нгарау и останалите и внезапно причината за страха и съмнението им му се видя очевидна. Обърна се към майка си, която бе паднала на колене.

— Ти — и всички вие — си мислите, че виждате човек, който е направил луд облог. Но хората са крехки, майко. Хората се провалят.

Тя го зяпна. Гримът около очите й се бе размазал от сълзи.

— А нима императорите не са хора, Зерий?

— Свещеници, авгури и философи ни учат, че всичко, което виждаме, е дим. Човекът, който съм аз, е само дим, майко. Синът, когото си родила, е просто моята маска, още една маскировка, която съм избрал за това изморително представление от кръв и сперма, което наричаш живот. Аз съм онова, което ми каза да бъда! Император. Божествен. Не дим, а огън.

При тези думи Генкелти падна на колене. След краткотрайно колебание и другите го последваха.