Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 87
Р. Скот Бакър
Ала Истрия сграбчи ръката на евнуха си и се изправи на крака, като през цялото време го зяпаше.
— А ако Конфас умре в дима, Зерий? Ако скилвендите излязат от този дим и изгасят твоя „огън“, тогава какво ще стане?
Той с мъка удържа яростта си.
— Краят ти приближава и ти си се вкопчила в дима, защото се боиш, че няма нищо друго. Страх те е, майко, защото си стара, а нищо не обърква така, както старостта.
Истрия го изгледа надменно.
— Възрастта ми е мой проблем. Нямам нужда от глупаци, които да ми го припомнят.
— Не. Предполагам, че циците ти не те оставят да забравиш.
Истрия изкрещя и се хвърли към него, както бе правила в детството му. Ала нейният гигантски евнух, Писатулас, я удържа, хващайки тънките й ръце в огромните си пестници. После поклати бръснатата си глава в ужасено изумление.
— Трябваше да те убия! — изпищя тя. — Да те удуша със собствената ти пъпна връв!
Зерий се разсмя неудържимо. Стара и изплашена! За пръв път му се видя дребна и прозаична, далеч от непоколебимия и всезнаещ матриарх, каквато изглеждаше винаги. Майка му беше жалка!
Това почти си струваше загубата на империята.
— Отведи я в покоите й — каза той на гиганта. — И нека лечителите ми се погрижат за нея.
Истрия беше изнесена, все така мятайки се и крещейки, от терасата. Огромните Андиамински простори погълнаха убийствените й писъци.
Богатите цветове на залеза бяха избледнели в здрача. Слънцето бе наполовина скрито, обрамчено от лилава облачна мантия. За няколко мига Зерий просто остана неподвижен, дишайки дълбоко, стиснал длани, за да спре треперенето. Свитата му го гледаше нервно с крайчеца на очите си. Стадото…
Накрая Генкелти, чието норсирайско наследство го правеше по-открит, отколкото бе учтиво, наруши тишината:
— Бог сред смъртни, мога ли да говоря?
Зерий махна раздразнено за позволение.
— Императрицата, Бог сред смъртни… Онова, което каза…
— Страховете й са оправдани, Генкелти. Тя просто изрече истината, скрита в сърцата на всички ни.
— Но тя заплаши да ви убие!
Зерий удари капитана през лицето. Ръцете на русия мъж за миг се стегнаха в юмруци, после се разтвориха. Той изгледа яростно краката на своя господар.
— Извинявам се, Бог сред смъртни. Просто се боях за…
— За нищо — каза рязко Зерий. — Императрицата остарява, Генкелти. Отливът я е изтеглил надалеч и тя не вижда брега. Просто изгуби самообладание.
Генкелти падна на земята и притисна устни към дясното му коляно.
— Достатъчно — каза Зерий и издърпа капитана на крака.
Остави пръстите си да се задържат за миг върху разкошните сини татуировки, покриващи предмишниците на мъжа. Очите му пламтяха. Главата го болеше. Но се чувстваше невероятно спокоен.
Обърна се към Скейос.
— Някой ти донесе съобщение, стари приятелю. Да не би да са новини от Конфас?
Луд въпрос, но странно тривиален, когато го задаваш без дъх.
Когато Съветникът се поколеба, треперенето се върна.
— Не, Бог сред смъртни.
Зерий почти залитна от замайващото облекчение.
— Какво беше тогава?
— Фанимите са пратили посланик в отговор на желанието ви за преговори.
