Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 88

— Добре… добре!

— Но не е просто посланик, Бог сред смъртни. — Скейос облиза тънките си старчески устни. — Кишаурим. Фанимите са ни пратили кишаурим.

Слънцето залезе, а с него сякаш и надеждата.

* * *

Мангалите трепереха като разпокъсан плат на вятъра в двора, избран от Генкелти за срещата. Заобиколен от черешови дървета-джуджета и плачещи върби, Зерий стисна здраво хораето си, докато кокалчетата му не заплашиха да се счупят. Огледа мрака на околните порти и несъзнателно започна да брои сенчестите мъже там. Обърна се към слабия магьосник вдясно от него: Семемкетри, върховен учител на неговия имперски саик.

— Достатъчно ли са?

— Повече от достатъчно — отвърна мъжът възмутено.

— Мери си тона, върховни учителю — сопна се Скейос, застанал от лявата страна на Зерий. — Нашият император ти зададе въпрос.

Семемкетри сведе сковано глава, сякаш против волята си. В големите му влажни очи проблеснаха отразени пламъци.

— Тук има трима от нас, Бог сред смъртни, и дванадесет стрелци, които до един носят хорае.

Зерий потрепери.

— Трима? Само ти и още двама ли сте останали?

— Нямаше как иначе, Бог сред смъртни.

— Разбира се.

Зерий си помисли за хораето в дясната си ръка. Можеше да смири претенциозния маг с едно докосване, но така щяха да останат само двама други. Как само мразеше магьосници! Почти толкова, колкото ненавиждаше факта, че са му нужни.

— Идват — прошепна Скейос.

Зерий стисна хораето толкова здраво, че руните, гравирани по него, сякаш дамгосаха дланта му.

Двама еотически стражи влязоха в двора с фенери вместо оръжия в ръцете. Заеха места от двете страни на бронзовата врата, а Генкелти, все така в церемониалната си броня, мина между тях, следван от закачулена фигура, облечена в черна ленена роба. Капитанът поведе посланика до отреденото място, където светлинните кръгове, хвърляни от четирите мангала, се застъпваха. Зерий виждаше само част от устните и лявата буза на мъжа под качулката, въпреки тях.

Кишаурим. За нансурите само скилвендите бяха по-омразни. Нансурските деца — дори децата на императорите — бяха откърмени с истории за езическите магьосници-жреци, за скверните им ритуали и неразгадаеми сили. Дори промълвяването на името им всяваше ужас в нансурското сърце.

Зерий имаше проблем с дишането. Защо пращат кишаурим? Да ме убие?

Посланикът свали качулката си и тя се спусна настрани по раменете му. После сведе ръце и робата му падна на земята, разкривайки дългото шафранено расо, което носеше отдолу. Плешивото му теме беше шокиращо бледо, а в центъра на лицето му се виждаха двете черни ями под веждите. Безоките лица винаги изнервяха Зерий, винаги му напомняха за мъртвия череп под изражението на всеки човек, ала знанието, че този мъж въпреки всичко вижда, събуждаше дращене в гърлото му, което не можеше да се премахне с преглъщане. Точно както му бяха разказвали детските му учители, около врата на кишаурима се беше увила змия — шигекска солна пепелянка, черна и блестяща, сякаш покрита с масло, с постоянно стрелкащ се език и сурогатни очи, разположени близо до дясното ухо на жреца. Незрящите ями останаха насочени върху Зерий, но главата на пепелянката се въртеше във всички посоки, оглеждайки целия двор и методично душейки въздуха.