Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 3

Това е историята на една велика и трагична свещена война, на могъщите сили, които се опитаха да я контролират и извратят, и на един син, търсещ баща си. И както с всички други истории, ние, оцелелите, ще напишем нейния завършек.

Друсас Акамиан, „Компендиум на Първата свещена война“

Късната есен на 4109 година на Бивника, планини Демуа

Отново дойдоха сънищата.

Обширни простори, истории, съревнования на вяра и култура, проблясващи сред порой от детайли. Коне, падащи в калта. Юмруци, стиснали пръст. Мъртъвци, проснати по бреговете на топло море. И както всеки път — древен град, сух и избелял под слънцето, издигнат край сиво-кафяви хълмове. Свещен град… Шимех.

А после глас, тънък глас, сякаш мълвящ през тръстиковото гърло на серпант:

— Извикайте сина ми.

Сънуващите се събудиха като един, задъхани, борещи се да извлекат някакъв смисъл от невъзможното. След това, според протокола, установен след първите сънища, те се озоваха в неосветените дълбини на Хилядата хиляди коридори.

Подобна скверност, решиха накрая, не можеше да се толерира повече.

* * *

Докато се катереше по изровените планински пътеки, Анасуримбор Келхус се наведе на едно коляно и се обърна, за да погледне към цитаделата. Укрепленията на Ишуал се издигаха над стена от смърчове и борики, но сами се губеха в сянката на набраздените планински склонове отзад.

И ти ли така я видя, татко? Обърна ли се да я погледнеш за последен път?

Върху укреплението се раздвижиха далечни фигури, а после изчезнаха зад камъка — възрастните дуниайни, изоставящи бдението си. Келхус знаеше, че ще се спуснат по огромните стълбища и един по един ще влязат в мрака на Хилядата хиляди коридори, великият лабиринт, който се виеше в дълбините под Ишуал. Там щяха да умрат, както бе решено. Всички, които баща му бе омърсил.

А аз съм сам. Остава само мисията ми.

Той обърна гръб на цитаделата и продължи да се катери през гората. Планинският ветрец носеше горчивата миризма на сцепен бор.

В късния следобед се издигна над границата на дърветата, а след два дни изкачване на ледени склонове, превали и билото на планините Демуа. От другата страна, под облаците се простираха горите на онова, което някога бе познато като Куниюри. Колко ли подобни гледки трябваше да види, зачуди се той, докато открие баща си? Колко набраздени от клисури хоризонти трябваше да смени, преди да пристигне в Шимех?

Шимех ще бъде мой дом. Ще обитавам дома на баща си.

После се спусна по гранитния склон и навлезе в дивите земи.

Движеше се сред мрака на гората, през пътеки, оградени от могъщи секвои и напоени с тишината от предългата липса на хора. Трябваше да откопчва наметалото си от хватката на гъсталаците и да се бори с буйните планински потоци.

Въпреки че горите под Ишуал приличаха много на тази, Келхус изпитваше необяснима тревога. Спря се за момент в опит да си върне спокойствието, използвайки древни техники за въдворяване на дисциплина в разсъдъка си. Гората тънеше в тишина и сред дърветата звучеше птича песен. И все пак той чуваше гръмотевици…