Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 271

Прояс се усмихна горчиво.

— Именно. А императорът, разбира се, направи договора цената на Конфас. Единственият начин Майтанет да овладее своя инструмент, изглежда, е да го продаде.

— Да продаде вас.

Прояс въздъхна тежко.

— Не се заблуждавай, скилвенди, аз съм предан човек. Не се съмнявам в своя шриах, само в оценката му на тези събития. Уверен съм, че императорът блъфира, че дори и ако потеглим, без да сме подписали прокълнатия му договор, той ще прати Конфас и колоните си да изкопчат каквито могат предимства от Свещената война…

За пръв път Акамиан осъзна, че Прояс всъщност се бои, че е възможно Майтанет да капитулира. И защо не? Ако Светият шриах можеше да понесе Алените кули, не можеше ли да понесе и договора на императора?

— Надеждата ми — продължи принцът, — и това е само надежда, е, че Майтанет би приел теб за заместител на Конфас. С твоя съвет на наша страна, императорът вече няма да може да твърди, че невежеството ни ще ни обрече.

— Заместител на екзалт-генерала? — повтори скилвендският вожд. После се разтресе от нещо, което Акамиан само миг по-късно разпозна като смях.

— Намираш това за забавно, скилвенди? — попита Прояс с объркано изражение.

Магьосникът сграбчи възможността.

— Заради Киют — промърмори той на бърз конрийски. — Помисли си за омразата, която трябва да изпитва към Конфас заради Киют.

— Отмъщение? — каза рязко принцът също на конрийски. — Мислиш, че това е истинската му причина да дойде тук? За да отмъсти на Икурей Конфас?

— Попитай го! Защо е дошъл тук и кои са другите?

Прояс погледна към Акамиан, а раздразнението в очите му отстъпи пред признанието. Устремът му почти го бе изиграл и той го разбра. За малко да приеме един скилвенди в сърцето си — скилвенди! — без нито един труден въпрос.

— Вие не познавате нансурите — казваше варваринът. — Великият Икурей Конфас, заменен от скилвенди? Ще последва нещо повече от вой и скърцане със зъби.

Принцът не обърна внимание на забележката.

— Още нещо ме притеснява… Разбирам, че племето ти е било унищожено, а земята ти се е обърнала срещу теб, но защо би дошъл тук? Защо един скилвенди ще прекосява точно империята, сред всички места? Защо един езичник иска да се присъедини към Свещената война?

Думите изтриха хумора от лицето на Наюр урс Скийота и оставиха на негово място само предпазливост. Акамиан го гледаше как се напряга. Сякаш някой отваряше врата към нещо ужасяващо.

Тогава иззад варварина нечий звучен глас обяви:

— Аз съм причината Наюр да дойде тук.

Всички очи се насочиха към безименния норсирай. Излъчването на мъжа беше властно, въпреки дрипите, които носеше — външността на човек, отраснал в живот на абсолютна власт. Ала по някакъв начин това впечатление бе смекчено, сякаш отлежало в трудности и мъка. Жената, стиснала го през кръста, гледаше напрегнато от лице на лице, като че едновременно разгневена и объркана от критичните им погледи. Как, викаха очите й, може да не знаете?

— И кой всъщност си ти? — попита Прояс.

Ясните сини очи примигнаха. Спокойното лице се сведе само колкото да признае равен нему.