Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 266
Р. Скот Бакър
— Като да влезеш в кошарата — довърши удивено Прояс, — за да сключваш сделки с животните.
— Именно.
Престолонаследникът облиза устни и погледна над лагера, в търсене, предположи Акамиан, на следа от разбитите си надежди. Никога преди не беше виждал Прояс такъв — дори и като дете. Изглеждаше толкова… крехък.
— Но разбира се — добави с успокоителен тон магьосникът, — след победата на Конфас при Киют нещата в степта може и да са се променили. Вероятно дори драстично.
Защо винаги се опитваше да се грижи за Прояс?
Принцът му хвърли един поглед и се усмихна мрачно. После отново насочи очи към плетеницата от палатки, павилиони и алеите между тях, и каза:
— Все още не съм толкова отчаян, стари… — Той се сепна и примижа. — Там! — възкликна, сочейки към нищото, поне доколкото успяваше да различи Акамиан. — Зин идва. Съвсем скоро ще видим дали този скилвенди е моят кут’ма, или не.
От отчаяние до нетърпение за едно мигване на окото.
Той преглътна и вкуси прах по зъбите си. Навикът, особено в комбинация със страх, правеше бъдещето лесно за игнориране. Ала Акамиан не можеше да си позволи това. При толкова много войнствени мъже, струпани на едно място, просто
Дразнещият въпрос, който му се струваше почти перверзно мрачен и все пак не можеше да не си задава, беше:
Накрая очите му различиха Зинемус и конниците зад гърба му сред хаоса на лагера. Мъжът изглеждаше изтощен, както можеше да се очаква, имайки предвид, че принцът го бе извикал посред нощ. Лицето му с късо подстриганата брада бе обърнато към тях. Акамиан беше сигурен, че гледа него, а не Прояс.
— Виждаш ли го? — попита принцът.
В началото магьосникът си мислеше, че Прояс има предвид Зинемус, но после видя и скилвендския воин, също на кон, разговарящ с рошавия Ирисас. Гледката го смрази.
Прояс го гледаше, сякаш за да разчете реакцията му.
— Какво не е наред? — попита той.
— Просто е минало… — Дъхът на Акамиан секна.
— Какво е минало?
— По време на Апокалипсиса… — започна той, но гласът му утихна колебливо. Защо винаги ставаше толкова срамежлив, когато говореше за тези неща, за тези
— Искаш да кажеш „тук“ — поправи го Прояс.
Акамиан го погледна въпросително.
— След като Сесуата избягал