Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 255

— Каляваш, значи. Искаш да задам нови въпроси, да обмисля тревожни „вероятности“. И какви, кажи ми, моля те, са тези тревожни вероятности? — Сарказмът в гласа му сега бе открит и жилеше. — Кажи ми, Акамиан, колко голям глупак съм станал?

В този миг Акамиан осъзна колко дълбоко е бил осакатен Заветът. Не само бяха станали абсурдни, но и престояли — рутинни! Как да добиеш правдоподобност от подобна бездна?

— Свещената война — каза Акамиан — може да не е това, което изглежда.

— Не това, което изглежда? — извика Прояс с подигравателно удивление — порицание на учителя, който се беше подхлъзнал фатално. — За императора Свещената война е развратно средство да си възстанови империята. За мнозина от равните ми е просто користен инструмент за завоевания и слава. За Елейзарас и Алените кули е транспорт към кой знае каква цел. А за толкова много други е просто евтин начин да изкупят пропиляния си живот. Свещената война не е това, което изглежда? Не е имало и една нощ, Акамиан, когато да не съм се молел да си прав!

Престолонаследникът се приведе напред и си наля купа вино. Не предложи нито на магьосника, нито на Зинемус.

— Ала молитвите никога не са достатъчни, нали? — продължи Прояс. — Нещо ще се случи, някое предателство или дребнава жестокост, и сърцето ми крещи: „Срамота! Проклети да сте!“. И знаеш ли какво, Акамиан? Именно една вероятност ме спасява, тласка ме да продължа. „Ами ако?“, питам се. Ами ако тази Свещена война всъщност е божествена, добро дело сама по себе си?

Дъхът му секна при тези последни думи, сякаш никое издихание не можеше да ги последва.

Ами ако…

— Толкова трудно ли е за вярване? Толкова ли е невъзможно — че въпреки хората и техните гнусни амбиции, поне едничко нещо, тази Свещена война, може да бъде добра просто заради това, което е? Ако е невъзможно, Акамиан, тогава животът ми е не по-смислен от твоя…

— Не — каза рязко магьосникът, неспособен да сдържа гнева си. — Не е невъзможно.

Жалостивата ярост в очите на Прояс се притъпи, замъгли се от тъга.

— Извинявам се, стари учителю. Не исках да… — Той се прекъсна с още една глътка вино. — Може би сега не е толкова добро време да обмислям вероятностите ти, Акамиан. Боя се, че Богът ме изпитва.

— Защо? Какво е станало?

Прояс хвърли поглед към Зинемус. Разтревожен поглед.

— Имало е клане на невинни — каза той. — Галеотски войски под командването на Коитус Саубон са избили обитателите на цяло село близо до Пасна.

Акамиан си спомни, че Пасна е градче на около четиридесет мили нагоре по река Фаюс, известно с маслиновите си горички.

— Майтанет знае ли?

Принцът направи гримаса.

— Ще научи.

Внезапно Акамиан разбра.

— Ти му се противопоставяш — каза той. — Майтанет е забранил тези нападения!

Той едва прикри радостта си. Ако Прояс се бе опълчил на този шриах…

— Не ми харесва тонът ти — пресече го Прояс. — Какво те е грижа… — Внезапно спря, сякаш поразен от собствено прозрение. — Това ли е вероятността, която искаш да обмисля? — попита той с удивление и гняв. — Че Майтанет… — Внезапен сух смях. — Че Майтанет заговорничи с Консулта?