Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 25
Р. Скот Бакър
— Ти си един от глупаците, които се въртяха около курвата — каза Гешруни, опитвайки се да отърси объркването от алкохола.
— Да — отвърна мъжът, а увисналата му шия сякаш се ухили, заедно с устните му. — Тя беше много… примамлива. Но ако трябва да съм честен, беше ми много по-интересно онова, което разказа на схоластика на Завета.
Гешруни примижа в пиянско удивление.
Опасността винаги го отрезвяваше. Той инстинктивно бръкна в джоба си, сключи пръсти около своето хорае. Яростно го хвърли срещу схоластика…
Или срещу онзи, когото мислеше за ален схоластик. Странникът хвана дрънкулката във въздуха, сякаш му е била подхвърлена дружески. Огледа я за момент, същински сараф, изучаващ със съмнение оловна монета. После вдигна поглед и отново се усмихна, мигайки с големите си кравешки очи.
— Ценен дар — каза той. — Благодаря ти, но се боя, че това не е много честна размяна за онова, което искам.
— Кой си ти? — попита Гешруни.
— Нищо, което би могъл да разбереш, робе.
Джаврехският капитан се усмихна.
— Олеле — прошепна странникът. — Ти си смел глупак, а?
— Кой си ти? — изръмжа той. — Откога ме следиш?
—
Той впи пръстите си в рамото на дебелия мъж.
— Зададох ти въпрос, глупако — изсъска през стиснати зъби. — Или ще ми отговориш, или ще изцапам праха с вътрешностите ти. — Той извади ножа си със свободната ръка. — Кой си ти?
Необезпокоен, дебелакът внезапно се ухили свирепо.
— Малко неща са по-смущаващи от роб, който отказва да признае мястото си.
Вцепенен, Гешруни погледна към безчувствената си ръка и видя как ножът му пада в прахта. Бе чул само шумоленето на ръкава на непознатия.
— На колене, робе — каза дебелият мъж.
— Какво каза?
Шамарът го ужили и в очите му избиха сълзи.
— Казах
Последва нов шамар, достатъчно силен, за да разклати зъбите му. Гешруни се препъна няколко крачки назад и вдигна тромаво ръка. Как беше възможно?
— Каква задача само стои пред нас — каза тъжно странникът като го последва, — след като дори робите им са толкова горделиви.