Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 223

Наюр прибра меча в ножницата, взе лъка си и слезе от коня. Скрит зад тялото на жребеца, той сложи стрела на тетивата, опъна я и прати един от ездачите да се търкаля по хълма, прострелян в окото. Още една стрела и втори конник се свлече от седлото си, стиснал окървавена ръка. Стрели, звънтящи като разкъсващи лен ножове, съскаха през въздуха около него. Внезапно конят му изцвили панически, олюля се и изрита; Наюр залитна назад, спъна се и падна. После, през краката на беснеещия си кон, мерна дуниайна.

От другата страна на Келхус приближаващите ездачи се бяха раздалечили като ръка — осем в дланта, близо един до друг, решени да смачкат дуниайна, докато петима други играеха ролята на пръсти, галопирайки около него и стреляйки с лъковете си отблизо. Стрелите проблясваха сред тревите. Онези встрани от целта се забиваха в пръстта, докато другите просто биваха отблъсквани от траекторията си — от дуниайна.

Келхус коленичи, сграбчи малка томахавка от седлото на един мъртъв кон, хвърли я в съвършена дъга надолу по склона. Сякаш привлечена от невидима нишка, тя се заби в лицето на най-близкия стрелец. Мъжът падна и трупът му се затъркаля като сноп тежко въже между краката на следващия го кон. Жребецът се препъна, заора в земята и падна сред вихър от ритници.

Пръстите се разпръснаха, ала дланта все още галопираше нагоре по склона. За момент дуниайнът остана неподвижен, протегнал извития си меч, докато приливът на атакуващите коне се приближаваше все повече и повече…

Мъртъв е, помисли Наюр, скачайки на крака. Конниците почти бяха достигнали и него.

Дуниайнът изчезна, погълнат от сенките между ездачите. Наюр видя проблясъци на стомана.

Трите коня точно пред него се сепнаха посред галопа, заритаха въздуха, а после се свлякоха на земята. Наюр отскочи встрани и мерна с периферното си зрение търкалящи се тела и премазани мъже. Едно мятащо се копито го срита в хълбока и той падна по лице в тревата от другата страна на хълма. Намръщи се от болка и стисна натъртения си крак, докато риташе с другия, за да се отдръпне на разстояние. Так. Една стрела се заби в земята до него. Так. Втора.

Другите мунуятски нападатели ги бяха задминали, отдръпвайки се от падналите си съплеменници. Сега завиваха по склона за повторна атака.

Наюр изруга и се помъчи да се изправи на крака — так — сграбчи кръгъл щит от земята и се втурна към мунуятския стрелец. Докато тичаше, извади меча си. Силно сътресение. Железен връх на стрела се появи от другата страна на покрития с метален лист кожен щит. Втора го удари в бедрото, отскачайки от железните плочи на бронята му. Наюр отскочи надясно, използвайки първия стрелец като прикритие от втория. Къде беше третият? Чу свирепите викове на мунуятските конници зад гърба си.

Гъста и кисела слюнка в устата му. Тътен на крака. Стрелецът се приближи още и обърна коня си, за да се изправи срещу него. Сложи нова стрела на тетивата, осъзна безсмислието на това действие, истерично се пресегна през рамо, за да извади меча си… Наюр скочи, извика яростно и заби острието си в косматото петно на мишницата му. Мунуятът изсумтя и падна напред, превивайки се на две. Наюр го сграбчи за сплъстената коса и го блъсна от седлото. Другият стрелец галопираше към него с вече изваден меч.