Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 214

Плитко дишане. Лице, обтегнато от нежелано прозрение.

— И когато някой вижда конците…

— Той може да ги сграбчи.

В изолация това признание беше безвредно: в определено отношение всички хора искаха да владеят себеподобните си. Само комбинирано със знание за уменията му, то можеше да се окаже заплаха.

Ако той знаеше само колко надълбоко виждам…

Как само щеше да ги ужаси, всички родени в света хора, да се видят през очите на дуниайните. Самоизмамата и глупостта. Деформациите.

Келхус не виждаше лица. Виждаше четиридесет и четири мускула върху костта и хилядите нюанси на изражението, които можеха да изскочат от тях — втора уста, също толкова приказлива, колкото първата, и много по-искрена. Той не чуваше другите да говорят, а чуваше воя на животното отвътре, хленча на битото дете, хора на предходните поколения. Не виждаше мъже или жени, а пример и ефект, обърканите представи за бащи, племена и цивилизации.

Той не виждаше какво следва. Виждаше какво предхожда.

Те яздеха през шубрака от другата страна на потока, привеждайки се под клони, покрити с ранна пролетна зеленина.

— Лудост — каза Наюр. — Не ти вярвам.

Келхус не каза нищо, а насочи коня си между дърветата и храстите. Познаваше пътеките на мислите на този скилвенди, заключенията, до които ще достигне… само ако забрави яростта си.

— Ако всички хора са невежи за произхода на мислите си… — започна Наюр.

Нетърпеливи да излязат от гъсталака, конете им притичаха последните няколко крачки до откритото пространство на безкрайната равнина.

— Значи всички хора са заблудени.

Келхус задържа погледа му за една жизненоважна секунда.

— Те действат поради причини, които не им принадлежат.

Ще види ли?

— Като роби… — продължи Наюр, а на лицето му се изписа удивена гримаса. После си спомни кого гледа. — Но ти го казваш само за да се оправдаеш! Какво значение има за теб това да поробиш роби, дуниайне?

— Докато онова, което предхожда, остава скрито, хората вече са измамени. Какво значение има?

— Защото това е измама. Женска измама. Грубо потъпкване на честта!

— А ти никога не си мамил враговете си на бойното поле? Никога не си поробвал друг?

Наюр се изплю.

— Враговете ми. Противниците ми. Онези, които биха сторили същото с мен, ако могат. Това е сделката, която сключват всички воини, и тя е почтена. Но онова, което правиш ти, дуниайне, превръща всички хора в твои врагове.

Каква проницателност!

— Нима? Или ги прави мои деца? Кой баща не владее юртата си?

В началото Келхус се изплаши, че се е изразил твърде заобиколно, но после Наюр каза:

— Значи това представляваме ние за теб? Деца?

— Нима баща ми не те използва като свой инструмент?

— Отговори на въпроса ми!

— Деца ли сте за нас? Разбира се, че сте деца. Как иначе би могъл баща ми да те използва с такава лекота?

— Измама! Измама!

— Тогава защо се боиш толкова силно от мен, скилвенди?

— Достатъчно!

— Бил си слабо дете, нали? Плачел си лесно. Треперел си всеки път, щом баща ти е вдигал ръка… Кажи ми, скилвенди, откъде знам това?