Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 214
Р. Скот Бакър
Плитко дишане. Лице, обтегнато от нежелано прозрение.
— И когато някой вижда конците…
— Той може да ги сграбчи.
В изолация това признание беше безвредно: в определено отношение всички хора искаха да владеят себеподобните си. Само комбинирано със знание за уменията му, то можеше да се окаже заплаха.
Как само щеше да ги ужаси, всички родени в света хора, да се видят през очите на дуниайните. Самоизмамата и глупостта. Деформациите.
Келхус не виждаше лица. Виждаше четиридесет и четири мускула върху костта и хилядите нюанси на изражението, които можеха да изскочат от тях — втора уста, също толкова приказлива, колкото първата, и много по-искрена. Той не чуваше другите да говорят, а чуваше воя на животното отвътре, хленча на битото дете, хора на предходните поколения. Не виждаше мъже или жени, а пример и ефект, обърканите представи за бащи, племена и цивилизации.
Той не виждаше какво следва. Виждаше какво предхожда.
Те яздеха през шубрака от другата страна на потока, привеждайки се под клони, покрити с ранна пролетна зеленина.
— Лудост — каза Наюр. — Не ти вярвам.
Келхус не каза нищо, а насочи коня си между дърветата и храстите. Познаваше пътеките на мислите на този скилвенди, заключенията, до които ще достигне… само ако забрави яростта си.
— Ако всички хора са невежи за произхода на мислите си… — започна Наюр.
Нетърпеливи да излязат от гъсталака, конете им притичаха последните няколко крачки до откритото пространство на безкрайната равнина.
— Значи всички хора са заблудени.
Келхус задържа погледа му за една жизненоважна секунда.
— Те действат поради причини, които не им принадлежат.
— Като роби… — продължи Наюр, а на лицето му се изписа удивена гримаса. После си спомни кого гледа. — Но ти го казваш само за да се оправдаеш! Какво значение има за теб това да поробиш роби, дуниайне?
— Докато онова, което предхожда, остава скрито, хората вече са измамени. Какво значение има?
— Защото това е
— А ти никога не си мамил враговете си на бойното поле? Никога не си поробвал друг?
Наюр се изплю.
— Враговете ми. Противниците ми. Онези, които биха сторили същото с мен, ако могат. Това е сделката, която сключват всички воини, и тя е почтена. Но онова, което правиш ти, дуниайне, превръща всички хора в твои врагове.
— Нима? Или ги прави мои деца? Кой баща не владее юртата си?
В началото Келхус се изплаши, че се е изразил твърде заобиколно, но после Наюр каза:
— Значи това представляваме ние за теб? Деца?
— Нима баща ми не те използва като свой инструмент?
— Отговори на въпроса ми!
— Деца ли сте за нас? Разбира се, че сте деца. Как иначе би могъл баща ми да те използва с такава лекота?
— Измама! Измама!
— Тогава защо се боиш толкова силно от мен, скилвенди?
— Достатъчно!
— Бил си слабо дете, нали? Плачел си лесно. Треперел си всеки път, щом баща ти е вдигал ръка… Кажи ми, скилвенди, откъде знам това?