Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 160
Р. Скот Бакър
Тогава Езменет съзря нещо, което преди бе само неясна ивица на хоризонта, изплуваща тук-таме над задръстените стени на Сумна: околностите на града, бледи като зимата и ширещи се докъдето погледът й стигаше. И над тях видя късното следобедно слънце, разпростряло светлината си над земята като над вода.
Един колар замахна с камшика си до ухото й и тя отскочи настрани. Каруцата изскърца до нея, теглена от хилави волове. Мъжът й се ухили с беззъба усмивка.
Езменет се загледа в татуировката, нагло разпъната на опакото на лявата й длан. Белегът на нейния занаят. Знакът на Гиера, въпреки че самата тя не беше жрица. Шриалските служители настояваха всички блудници да бъдат татуирани с пародия на свещените символи, носени от храмовите проститутки. Никой не знаеше защо. Може би за да се заблуждават по-лесно, че успяват да заблудят боговете, предполагаше Езменет. Тук навън, без стени, без заплахата от шриалския закон, татуировката й се струваше нещо различно.
За момент обмисли дали да не извика след коларя, но докато той се отдалечаваше, очите й бяха привлечени от пътя, който се движеше в съвършена права линия по начупения пейзаж, като хоросан между напукани тухли.
Откритият път. Акамиан някога й бе казал, че той е като нишка, завързана за врата му, която го задушава, ако не я следва. Тя почти копнееше да изпитва същото. Можеше да разбере усещането да бъде влачена в някаква посока. Вместо това на нея й изглеждаше като дълго падане, при това без стени наоколо. Виеше й се свят дори само докато го гледаше.
Вече хиляда пъти си бе повторила плана. Защо се боеше сега? Езменет не бе ничия съпруга. Носеше кесията си между краката си. Както се изразяваха войниците, тя щеше да продава праскови по пътя към Момемн. Мъжете може и да се намираха на половината път между жените и боговете, но гладът им бе като на зверове.
Пътят щеше да е милостив. В крайна сметка тя щеше да намери Свещената война. А сред Свещената война щеше да намери Акамиан. Щеше да го ощипе по бузата и да го целуне, най-накрая като спътник по пътя.
След това щеше да му каже какво се е случило, да му разкрие опасността.
Дълбока глътка въздух. Усети на езика си прах и студ.
Започна да върви, а крайниците й бяха толкова леки, че можеха всеки миг да затанцуват. Скоро щеше да се мръкне.
Десета глава
Сумна
Как може да се опише зловещото величие на Свещената война? Дори когато все още бе неокървавена, тя беше едновременно плашеща и удивителна гледка — могъщ звяр, чиито крайници бяха изградени от цели нации — Галеот, Туниерус, Се Тидон, Конрия, Велики Аинон и Нансуриума… при това със самите Алени кули в ролята на пастта на дракона. Светът не беше виждал подобно струпване от дните на Ценейската империя или Древния север. Макар и заразена от политика и интриги, тя впечатляваше.
