Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 146
Р. Скот Бакър
— Разбира се, вие се боите как нашите цели се съчетават с вашия договор.
Последва кисела пауза. После Зерий отвърна:
— Разбира се.
Чичо му мразеше повече от всеки друг, когато някой предугажда хода на мислите му.
— Алените кули — каза Елейзарас с престорена скромност — не се интересуват кой притежава земята, завладяна от Свещената война. Чеферамуни ще подпише вашия договор… с радост. Нали, Чеферамуни?
Боядисаният мъж кимна, но не каза нищо. Кучето беше добре обучено.
— Обаче имаме някои условия, които първо трябва да бъдат изпълнени — продължи Елейзарас.
Конфас бе предвидил това. Цивилизованите хора се пазарят.
— Условия? — възкликна възмутено Зерий. — Но цели векове земите оттук до Ненсифон са били…
— Чувал съм всички аргументи — прекъсна го върховният учител. — Глупости. Пълни глупости. И вие, и аз знаем какъв е залогът, императоре… Нали?
Зерий го изгледа с глуповато удивление. Не беше свикнал да го прекъсват, но пък и не бе свикнал да се пазари с хора, които му бяха повече от равни. Велики Аинон представляваше богата и многобройна нация. От всички владетели и деспоти из Трите морета, само падиражахът на Киан имаше по-голяма търговска и военна мощ от върховния учител на Алените кули.
— Ако вие не знаете — продължи Елейзарас, когато Зерий не можа да отговори, — тогава съм сигурен, че преждевременно узрелият ви племенник знае. Хмм, млади Конфас? Знаеш ли какво е заложено тук?
Конфас го смяташе за очевидно.
— Сила — каза той и сви рамене.
Изведнъж осъзна, че сега между него и магьосника съществува странна дружба. От самото начало върховният учител го бе дарил със статуса на равен нему по интелект.
— Именно, Конфас. Именно! Историята е само претекст за сила, нали? Онова, което има значение… — Белокосият магьосник спря с тънка усмивка, сякаш се бе натъкнал на по-подходящ гвоздей, с който да закове мисълта си. — Кажете ми — попита той Зерий, — защо снабдихте Калмемунис, Кумрезер и останалите? Защо им дадохте средствата да потеглят?
Чичо му избра репетираната версия:
— За да спра безчинствата им. Защо иначе?
— Слабо вероятно — отсече Елейзарас. — По-скоро мисля, че сте дали каквото е нужно на Плебейската свещена война, за да я унищожите.
Последва неудобна пауза.
— Но това е лудост! — отвърна накрая Зерий. — Дори ако изключим проклятието, какво бихме спечелили?
— Да спечелите? — повтори магьосникът със суха усмивка. — Ами Свещената война, разбира се… Нашата сделка с Майтанет ви отне лоста, който имахте с Имперския саик, така че ви трябва нещо друго, с което да се пазарите. Ако Плебейската свещена война бъде унищожена, тогава ще е много по-лесно да убедите Майтанет, че се нуждае от вас… или по-скоро трябваше да кажа — от станалия вече легендарен военен гений на племенника ви. Договорът ви ще бъде цената му, с което реално получавате всичко, спечелено от Свещената война… Трябва да призная, че това е чудесен план.
Това дребно ласкателство погуби Зерий. За един кратък миг в очите му проблесна тържествуваща светлинка. Конфас бе открил, че глупавите хора имат навика да са невероятно горди от малкото си гениални мигове.
