Читать «Тръпка» онлайн - страница 4

Погледът й се насочи към мен и аз бързо сведох глава към книгата си. Тя не би могла да разпознае лицето ми, но щеше да познае очите ми. Искаше ми се да вярвам, че ще си спомни очите ми.

Помолих се да се махне, за да мога да дишам отново.

Помолих се да си купи книга, за да се наложи да говоря с нея.

Едно от момичетата извика:

— Грейс, ела да видиш това. „Как да изкараме високи оценки: Учи в колежа на мечтите си“. Звучи страхотно, нали?

Бавно си поех дъх, докато наблюдавах финия й, огрян от слънцето гръб, докато тя приклякаше, за да погледне книгата за подготовка по SAT заедно с приятелките си. Лекият наклон на раменете й подсказваше само учтив интерес. Кимна, когато й посочиха няколко други книги, но изглеждаше разсеяна. Съзерцавах как слънчевата светлина, струяща през прозорците, превръща отделилите се от конската й опашка косъмчета в искрящо златни и нажежени медни нишки. Главата й се поклащаше едва забележимо в ритъма на музиката, която звучеше в книжарницата.

— Хей.

Отдръпнах се назад в стола си, когато пред мен изникна лице. Не беше Грейс. Едно от другите момичета — тъмнокосо, със загар. На рамото й висеше голям фотоапарат. Погледът й беше прикован в очите ми. Не каза нищо, но знаех какво си мисли. Реакциите към цвета на очите ми варираха от скришни погледи до най-откровено зяпане. Е, тя поне беше от откровените.

— Може ли да те снимам? — попита.

Започнах трескаво да търся някакво оправдание.

— Индианците вярват, че ако ги снимаш, ще отнемеш душата им. На мен ми звучи доста логично, така че съжалявам, никакви снимки — свих извинително рамене. — Но пък можеш да снимаш книжарницата, ако искаш.

Третото момиче сбута фотографката. Имаше бухнала светлокестенява коса, впечатляващо количество лунички и излъчваше такава енергичност, че ме изтощаваше със самото си присъствие.

— Флиртуваш ли, Оливия? Нямаме време за това. Ето, пич, ще купим тази.

Взех „Как да изкараме високи оценки“ от ръцете й и хвърлих бърз поглед над рамото й. Търсех Грейс.

— Деветнадесет долара и деветдесет и девет цента — промърморих.

Сърцето ми биеше лудешки.

— За книга с меки корици? — попита неодобрително луничавото момиче, но въпреки това ми подаде двадесетачка. — Задръж си пенито.

Нямахме буркан за монети, така че го оставих на тезгяха до касата. Прибрах книгата в хартиен плик заедно с касовата бележка преднамерено бавно с тайната надежда Грейс да дойде и да провери какво е задържало приятелките й.

Но тя продължаваше да стои в биографичния раздел, с наклонена на една страна глава, докато четеше какво пише на гръбчетата на книгите. Луничавото момиче взе плика, след което се ухили на мен и на Оливия и двете се насочиха към Грейс, повеждайки я към вратата.

Обърни се, Грейс. Погледни ме, стоя точно тук. Ако се обърнеше сега, щеше да види очите ми — яркожълти на слънчевата светлина — и щеше да ме познае.

Луничавото момиче отвори вратата — дзън — и измърмори нещо нетърпеливо на групичката си: време беше да си вървят. Оливия се обърна за миг и очите й отново се насочиха към мен. Знам, че зяпах момичетата — и по-точно Грейс — но просто не можех да се спра.