Читать «Тръпка» онлайн - страница 5
Мэгги Стивотер
Оливия се намръщи и се измъкна от книжарницата, привеждайки леко глава, за да мине през вратата. Луничавата за пореден път демонстрира нетърпението си:
— Грейс, хайде.
Гърдите ме боляха, тялото ми говореше на език, който главата ми не разбираше напълно.
Чаках.
Но Грейс, единственият човек на този свят, който желаех да ме познава истински, просто плъзна показалец по една от новите книги с твърди корици и излезе от книжарницата, без дори да предполага, че бях тук, този път — съвсем близо до нея.
Пета глава: Грейс
6°С
Така и не бях осъзнала, че вълците в гората всъщност са върколаци, до деня, в който Джак Кълпепър беше убит.
През онзи септември на последната ми година в училище Джак беше основната тема за разговори в градчето. Не че беше чак толкова забележително хлапе, докато още беше жив — като изключим факта, че притежаваше най-скъпата кола на училищния паркинг, по-скъпа дори от тази на директора. Ако трябва да сме честни — беше си гадняр. Но всичко това се промени след смъртта му, хората го превърнаха в светец. Изведнъж всички започнаха да говорят за него, сякаш беше напълно различен човек. Заради начина, по който се бе случило. В петте дни, които последваха смъртта му, чух стотици различни версии на историята в училищните коридори и стаи.
Резултатът от всичко това беше един: вече всички бяха ужасени от вълците.
Понеже мама обикновено не гледаше новините, а татко по правило не си беше вкъщи, общественото безпокойство се процеди съвсем бавно в нашия дом, трябваха му цели пет дни, за да набере същинската си сила. Моят инцидент с вълците беше избледнял в спомените на майка ми през последните шест години, заменен от терпентинови изпарения и взаимно допълващи се цветове, но атаката срещу Джак го върна на дневен ред.
Не беше в стила на майка ми да канализира нарастващата тревога в нещо логично, като например да обърне малко повече внимание на единствената си дъщеря, която всъщност бе първият човек в района, нападнат от вълците. Наместо това тя просто стана по-разсеяна от обикновено.
— Мамо, да ти помогна ли с вечерята?
Тя ми хвърли гузен поглед и насочи вниманието си към телевизора, който надали изобщо можеше да види от този край на кухнята, където кълцаше настървено гъби върху дъската за рязане.
— Било е толкова близо до дома ни. Мястото, където са го намерили — промълви тя, посочвайки към телевизора с ножа си. Новинарят изглеждаше искрено неискрен, докато край него по екрана се простираше карта на нашия окръг с размазана снимка на вълк в горния десен ъгъл. Ловът за истината, отбеляза той, продължава. Човек би си помислил, че след цяла седмица, в която ни представяха една и съща история отново и отново, някой все пак ще се погрижи поне да предаде простичките факти по верния начин. Снимката им дори не беше на същата порода вълк като моя, с гъстата му сива козина и жълтеникавокафяви очи.
— Все още не мога да повярвам. Едва от другата страна на Пограничната гора. Там е бил убит.