Читать «Третото кралство» онлайн - страница 8

— Каза ли ви какво се е случило тук? Спомена ли къде са хората, които бяха с нас?

— Беше останал без дъх и отчаяно се опитваше да получи подкрепа. Каза, че няма време за приказки. Рече, че трябва да бързаме и да ви се притечем на помощ. Тръгнахме веднага.

След като вече беше свободен и приливът на енергия от борбата беше стихнал, сътресението от болката започна да мори Ричард не на шега. Докосна чело с треперещи пръсти.

— Но все пак не каза ли и нещо друго? Важно е.

Жената поклати глава и се огледа наоколо.

— Каза, че сте били нападнати и се нуждаете от помощ. Ние разбрахме, че трябва да побързаме. Хенрик е в нашето село. Като се върнем, може да го разпитате сам. Но сега трябва да се приберем за през нощта. — Тя припряно направи знак на жената зад нея. — Дай ми шала си.

Жената незабавно свали кърпата от главата си и я подаде. Онази, която беше коленичила до Ричард, я използва вместо превръзка и я уви няколко пъти около ръката му. Бързо направи възел, след което заби дръжката на ножа под него и го завъртя, за да пристегне турникета. Ричард изскърца със зъби от болка.

Сърцето му не спираше да препуска. Тревожеше се за всички хора, които бяха с него, и за това, което вероятно им се беше случило. Искаше да се добере до Хенрик и да разбере какво става. Още по-силно се притесняваше, че трябва да намери помощ за Калан.

— Не бива да оставаме повече навън — тихо напомни един от мъжете отзад, опитвайки се да накара жената да побърза.

— Почти приключих — каза тя, докато набързо преглеждаше по-явните наранявания. — Раните ви трябва да се зашият и да се наложат с лапи, иначе до сутринта ще са се възпалили — обясни на Ричард. — Подобни ухапвания не са за пренебрегване.

— Моля ви — каза той и посочи с другата си ръка към каруцата. — Ще помогнете ли на съпругата ми? Опасявам се, че раните й са по-тежки от моите.

След бърз жест от страна на жената двама от мъжете се втурнаха натам.

— Тя ли е Майката Изповедник? — викна един от тях, докато я преглеждаше.

У Ричард се надигна подозрение.

— Да.

— Не мисля, че можем да сторим нещо за нея тук — каза човекът.

Другият забеляза меча и го вдигна от земята. Погледът му обходи богато украсената с ковано злато и сребро ножница и накрая зърна думата ИСТИНА, изписана със златна нишка, преплетена в сребърната, която обгръщаше ефеса.

— Значи вие сте Господарят Рал?

— Точно така — отвърна Ричард.

— Тогава няма съмнение. Вие сте онези, които търсим — каза мъжът. — Момчето… Хенрик… ни разказа кои сте. И ние дойдохме да ви намерим.

Разбрал, че именно Хенрик им е казал кои всъщност са двамата с Калан, Ричард се поуспокои.

— Достатъчно — каза жената и бързо се обърна към Ричард. — Радвам се, че стигнахме навреме, Господарю Рал. Аз съм Естер. Сега обаче трябва да ви приберем на безопасно място.

— Наричай ме Ричард.

— Да, Господарю Рал — отговори тя разсеяно, сякаш вече не го слушаше, а се беше вглъбила да преглежда колко дълбоки са раните му.

Естер даде знак на няколко от мъжете зад нея.

— Ще се наложи да му помогнете. Ранен е лошо, а трябва да се измъкнем от тук, преди онези, които са сторили всичко това, да се завърнат.