Читать «Третото кралство» онлайн - страница 6

Самият той нямаше никакво намерение да го пуска. Направеше ли го, това щеше да означава сигурна смърт.

Исполинът се задушаваше и се гърчеше неистово, ръцете му се мятаха във всички посоки, мъчейки се да сграбчат нещо, каквото и да е, което да му помогне да се измъкне или поне да си поеме въздух. Зарита с крака, за да уцели пищялите на Ричард. Но той сви колене и се прикри. По-голямата част от ритниците на сляпо попадаха на земята, а онези, които го достигаха, не бяха достатъчно в целта, за да му навредят. Като скърцаше със зъби от усилието, Ричард изви мъжа още по-назад, за да се увери, че онзи не може да го достигне с петите си. В следващия миг видя над него да надвисва юмрукът на другия мъж, а в него да проблясва острието на нож. Доколкото можеше, издърпа човека, когото душеше, върху себе си, за да се предпази от острието. Не знаеше дали ще успее, но това беше единственото, което можеше да направи.

Изведнъж се чу силен звук от изхрущяване на строшена кост. Мъжът се поколеба, докато се мъчеше да се извърне. Скоро последва още един, по-рязък звук. След третия бликналата кръв го обля.

Човекът изпусна ножа и се строполи върху другия, когото Ричард душеше.

Самият той не беше сигурен какво се беше случило, но не възнамеряваше да отпуска хватката си, за да разбере. След като вторият мъж вече не се бореше с него, той можеше да съсредоточи всичките си усилия върху неотложната задача. Движенията на едрия човек вече се бяха забавили и отслабнали, тъй като той не просто не можеше да си поеме въздух, ами и притокът на кръв към главата му беше затруднен.

Ричард крещеше от ярост, за да вдъхне сили на изтощените си от болка мускули. Щом мъжът започна да се съпротивява по-вяло, той бързо смени хватката, като прехвърли ръка през врата му и го впримчи в ключ. После изви главата му с всички сили. Под капките на слабия дъжд, когато най-накрая усети съпротивлението, той се дръпна леко, за да събере допълнително сили, след което с още по-голяма мощ рязко прекърши врата на мъжа. В този момент най-после го чу как изпуква. Тялото на мига се отпусна.

Заслепен от гняв, Ричард продължи да го души, макар онзи да беше спрял да се бори.

Една ръка внимателно се пресегна и успокоително докосна издутите мускули на ръката му.

— Всичко е наред. Мъртъв е. И двамата са мъртви. — Гласът беше на непозната жена. — В безопасност си. Вече можеш да го пуснеш.

Все така задъхан от умора и гняв, Ричард примигна и вдигна поглед към няколко скрити в сянката лица, които се бяха скупчили около него.

Не бяха войници. Обикновените им дрехи го наведоха на мисълта, че сигурно бяха селяни. Две жени и двама мъже се надвесиха над него. Зад четиримата се бяха свили още неколцина. Те също имаха вид на селяни.

Трета глава

ПОСТЕПЕННО РИЧАРД ОТСЛАБИ хватката около врата на мъжа. Щом въздухът, останал в безжизнените му дробове, излезе със свистене, главата му клюмна настрани.