Читать «Третото кралство» онлайн - страница 276

— Благодаря ви, Майко Изповедник — каза Кара и взе неговата и нейната ръка в своите. — Вие двамата бяхте най-хубавото нещо в моя живот, след пиринчените копчета… след Бен. Обичам ви.

Тя пусна ръцете им и избърса сълзите от очите си, след което изтри длани в хълбоците си.

— Скоро ще се съмне. Тръгнете рано. Искам бързо да стигнете в Двореца, където да ви излекуват. — Тя се усмихна. — Може би ще ви видя отново. Кой знае.

— Твоят дом е при нас — увери я Ричард. — И той винаги ще те чака.

— Благодаря ви — кимна тя, а после тръгна.

Калан се притисна в Ричард, докато двамата гледаха как тя се отдалечава.

— Обичам я твърде много, за да се опитвам да я задържа — прошепна Ричард отчасти на Калан, отчасти на себе си. Сърцето му се късаше, като я гледаше как изчезва в нощта.

Имаше да каже на Кара хиляди неща. Ала я обичаше прекалено много, за да изрече което и да било от тях.

— Знам — каза Калан, задавена от сълзи. — Аз също. Мислиш ли, че ще се върне?

— Всичко е възможно — отвърна той и обгърна раменете й с ръка.

— А смяташ ли, че ще е в безопасност съвсем сама?

Ричард беше видял, че Кара носи стоманен нож на едното бедро, а на другото — каменния нож на шун-тук, който можеше да умъртвява ходещите мъртъвци.

— О, не мисля, че Кара е човекът, който трябва да се тревожи.

Ричард въздъхна и сведе поглед към Калан.

— Е, скоро ще се съмне. Смятам, че трябва да приберем припасите, да оседлаем конете и да потегляме. Колкото по-скоро пристигнем в Двореца, толкова по-скоро Зед и Ничи ще спрат да ни се бъркат.

Видя, че въпреки всичко на лицето й грейва усмивка.

— Склонна съм да се съглася с вас, Господарю Рал — каза тя и го прегърна. — Няма да е лошо да се приберем у дома.

— Кара също ще си дойде. Сигурен съм.

Красивите й зелени очи се извърнаха към него.

— Обещаваш ли?

Отвърна й просто с усмивка.

Бележка под линия

1

Moon (англ.) — луна. — Бел. прев.