Читать «Третото кралство» онлайн - страница 2

Ала не само това го тревожеше. Под покривалото откъм влажния въздух зад мъжете долиташе още по-тежка миризма на кръв. Преди с тях имаше други хора; хора, които бяха дошли да им помогнат. Тревогата взе надмощие въпреки опитите да напрегне сили.

Ричард усещаше остатъчното действие от изцелението и разпозна смътно намесата на жената, която го беше лекувала, но тъй като все още изпитваше болка от раните и натъртванията, осъзна, че макар да е било започнато, лечението не е продължило дълго след това, камо ли да бъде завършено.

Зачуди се защо.

Чу как нещо се влачи по пода на каруцата от другата страна на тялото му.

— Виж това — каза онзи с дрезгавия глас, докато го теглеше.

За пръв път Ричард успя да види огромните мускули на ръцете му, когато мъжът се пресегна навътре и вдигна предмета, който беше придърпал.

Другият тихо подсвирна.

— Как са могли да пропуснат нещо такова? И като стана дума, как са могли да пропуснат тези двамата?

По-едрият се огледа.

— Като гледам тази бъркотия, това трябва да е работа на шун-тук.

Внезапно вторият глас се сниши разтревожено:

— Шун-тук ли? Наистина ли смяташ така?

— Ако съдя по чутото за начина им на действие, няма кой друг да е бил.

— Ама какво ще търсят шун-тук чак тук?

Големият се приведе към другаря си.

— Същото като нас. Излезли са на лов за души.

— Толкова далеч от дома си? Не ми се вярва.

— След като в Предела вече има пробив, какво по-подходящо място да ловуваш за хора с души? Шун-тук биха отишли навсякъде, биха направили всичко, само и само да ги открият. Също като нас. — И той посочи околността с отривист жест. — Ние дойдохме да ловуваме по тези непознати земи, нали? Защо да не го сторят и шун-тук?

— Да, ама шун-тук владеят огромни територии. Сигурен ли си, че ще се осмелят да излязат навън?

— Може териториите им да са огромни и те самите да са могъщи, но нямат онова, което искат най-много от всичко. Щом като в стената има дупка, вече могат да излязат на лов също като нас и като много други.

Вторият мъж се огледа.

— И все пак техните земи са далече оттук. Наистина ли смяташ, че може да са били те? Толкова далече от дома им?

— Никога не съм се сблъсквал с шун-тук и се надявам да не ми се случи. — Едрият мъж прокара дебели пръсти през мократа си твърда коса, докато оглеждаше тъмната редица дървета. — Но съм чувал, че ловуват и други получовеци, само за идеята, докато не открият онези с души. Това тук изглежда като тяхна работа. Обикновено ловуват нощем. При такава открита плячка те нападат бързо и жестоко, със съкрушително превъзходство. Всичко свършва още преди хората да успеят да ги видят и да реагират. Обикновено изяждат онези, на които се натъкнат случайно, но повечето прибират за по-късно.

— Ами тези двамата тогава? Защо са ги оставили?

— Не са ги оставили. Докато са бързали да изядат някои от заловените и да вземат останалите, трябва да са пропуснали тези тук, както са били скрити под покривалото.

Дребосъкът в миг посегна към цепеница в края на каруцата, докато внимателно оглеждаше околността.