Читать «Третото кралство» онлайн - страница 16
Гудкайнд Терри
След като жените излязоха от помещението, за да изпълнят заръките й, Естер коленичи до Ричард. С нежни движения тя внимателно повдигна ръката му и разхлаби турникета, за да погледне под пропитата с кръв превръзка.
— Не ми харесва цветът на ръката ви. Раните от ухапване трябва да се промият — каза тя и вдигна поглед към очите му. — Освен това се нуждаете от по-даровит помощник.
Ричард разбра, че тя има предвид, че трябва да бъде лекуван от човек с дарба. Той кимна, след което се наведе настрани и внимателно отмести няколко кичура от лицето на Калан, за да може да положи вътрешността на китката си върху челото й. Имаше треска.
— Аз мога да почакам. Искам първо да се погрижите за Майката Изповедник.
Когато отново погледна към Естер, лицето й се беше вкаменило от мрачно предчувствие. Очевидно тя смяташе, че именно той се нуждае незабавно от помощ.
Ричард заговори по-меко:
— Благодарен съм за всичко, което ти и народът ти сторихте за нас, но моля ви, бих желал първо да помогнете на съпругата ми. Права си, че раните от ухапване трябва да се промият, но тя е в безсъзнание и очевидно се намира в по-голяма беда от мен. Вероятно моите рани могат да се зашият и да се превържат, докато вашият човек с дарбата се погрижи най-напред за Майката Изповедник. Умолявам ви, тревожа се за състоянието й. Искам да бъда сигурен, че тя ще се оправи.
Естер се взря за кратко в очите му, след което леко се усмихна.
— Разбирам.
После се обърна и махна с ръка.
— Питър, моля те, отиди да се увериш, че Сами идва насам.
Шеста глава
РИЧАРД СЕ ИЗВЪРНА ОТ КАЛАН, щом чу, че по коридорите приближават стъпки. Първата жена, която се приведе да мине под овнешката кожа, затулваща входа, носеше кофа с вода. Други подире й носеха още кофи, превръзки и други принадлежности.
Той се изненада да види след тях да влизат няколко по-възрастни жени, които съпровождаха дребничко момиче с едва напъпила женственост. Буйна дълга черна коса обрамчваше малкото й лице. Тъмните й очи бяха ококорени от почуда и тя стоеше скована, прикрита от струпаните край нея жени. Гладката кожа на продълговатото й лице, засенчено от тъмното изобилие от къдрици, изглеждаше бледа на светлината на свещите.
Естер се изправи и посочи с ръка Ричард.
— Сами, това е Господарят Рал. А жената, която лежи там, е неговата съпруга, Майката Изповедник. И двамата са били ранени тежко и се нуждаят от помощта ти.
Тъмните очи на момичето за момент се насочиха към Калан, преди отново да се върнат към Естер. Подканена от нея, девойката колебливо пристъпи напред. Надигна краищата на дългата си пола и направи непохватен реверанс пред Ричард.
Не му беше трудно да разбере, че момичето не просто се срамува от него, а се ужасява. Родена на толкова малко и отдалечено място, вероятно рядко срещаше непознати, камо ли такива като тях. Въпреки болката и притеснението си за Калан той се насили да й се усмихне топло, за да я успокои.
— Сами, благодаря ти, че дойде.
Тя кимна и обви тънките си ръце около тялото си. После, без да го удостои с отговор, се приюти обратно при възрастните жени.