Читать «Третото кралство» онлайн - страница 17

— Сами, би ли ни извинила за минутка, ако обичаш?

Той вдигна поглед към Естер.

— Може ли да говоря с теб насаме?

Естер явно се беше досетила защо иска да се обърне към нея насаме. Насили се да му се усмихне набързо в отговор, преди да отпрати малката групичка към изхода. Очевидно объркани, жените се забавиха, но накрая се подчиниха, щом Естер внимателно ги отпрати навън и спусна овчата кожа на входа.

— Господарю Рал, знам, че…

— Та тя е дете.

Жената изпъна гръб, плесна с ръце и си пое дълбоко въздух. След това се приближи към него и каза, като внимателно подбираше думите си:

— Да, Господарю Рал, и макар да е само на петнайсет, тя е дете с дарба. А в момента вие двамата се нуждаете тъкмо от това. Аз бих могла да се погрижа за разрезите и драскотините, да успокоя треската с билки, дори да наместя счупена кост — тук тя махна към Калан, — но не знам как да помогна на нея. Дори нямам представа какво й е. Да, Сами е млада, но не й липсват познания и умения.

Ричард си спомни времето, когато беше на възрастта на Сами.

Тогава си мислеше, че е напълно пораснал и че светът му е, общо взето, ясен. Макар да знаеше повече, отколкото повечето възрастни допускаха, с годините беше осъзнал, че въпреки всичките си знания е разбирал много по-малко, отколкото си е мислел, главно защото никога не си беше давал сметка колко много неща има още да учи. Сега, от гледната точка на възрастен, изправен пред такива деца, той беше наясно колко ограничена е всъщност представата на младежите за света, независимо от познанията им.

Този период на подранила самонадеяност приличаше на измамна зора. Истинското нещо беше на път, но макар да беше само на ръка разстояние, не беше съвсем налице. А дори и да започнеше да се приближава, винаги имаше какво още да се научи. Спомни си как Зед му казваше, че старостта означава просто, че единственото нещо, което е разбрал със сигурност, е, че никога няма да разбере всичко, още по-малко да узнае достатъчно.

Да повери живота на Калан в ръцете на човек с толкова малко опит, го притесняваше не по-малко.

— Но тя е едва дете — каза Ричард тихо, така че хората отвън да не могат да го чуят. — Това е трудна и сложна задача дори за човек с опит в подобни неща.

Естер почтително сведе глава.

— Господарю Рал, ако не желаете Сами да се опита, това, разбира се, си е ваше решение и аз ще се съобразя с него. Ще направя всичко по силите си да зашия най-тежките ви рани и ще се погрижа за останалите наранявания, доколкото мога. Мога да се опитам и да отгатна от какво се нуждае Майката Изповедник и да приготвя някакви билки и други подобни, които да й се отразят добре.

Жената надигна глава, за да го погледне в очите.

— Но мисля, че знаете не по-зле от мен, че това няма да бъде достатъчно. И двамата се нуждаете от лечение чрез дарбата. Ако не желаете Сами да се опита да се справи с тази по-трудна задача, единственото, което мога да ви предложа, е да отидете някъде другаде с надеждата да намерите човек, който ще ви се хареса повече. Пътуването ще бъде тежко. Не се знае колко далеч трябва да отидете из Печалните територии, за да намерите такъв човек. Мога да ви уверя, че няма много хора със способностите, от които се нуждаете. Поне не и такива, на които бих се доверила.