Читать «Трескави сънища» онлайн - страница 228
Дуглас Престон
— Погледнете лицата – настоя Фелдър. – Толкова са реални, че със сигурност са взети от живота.
Пендъргаст се усмихна загадъчно, но на Фелдър му се стори, че може да види ново отношение в тези бледи очи.
— Всичко това е много интересно, докторе. – Той направи пауза. – Може би съм в състояние да ви помогна –
Въпреки че не знаеше точно защо, Фелдър осъзна, че е стиснал страничните ръкохватки на стола си.
— Но как?
— Констанс е много крехка, емоционално и психически. В подходящи условия може да разцъфне. В лоши… – Пендъргаст го погледна. – Къде я държат в момента?
— В частна стая в охраняемото психиатрично отделение на „Белвю“. В ход са документите за прехвърлянето й в психиатрията към „Бедфорд Хилс“.
Пендъргаст поклати глава.
— Това е институция с максимална охрана. Човек като Констанс би увехнал на такова място, състоянието й ще се влоши.
— Не бива да се притеснявате за това да не бъде наранена от другите обитатели, тъй като персоналът…
— Не е това. Констанс е предразположена към внезапни, понякога бурни психотични сривове. Място като „Бедфорд Хилс“ само би ги насърчило.
— Тогава какво предлагате?
— За нея е подходящо място с атмосфера, подобна на онази, в която е израснала – удобна, старомодна, лишена от стрес. И освен това – безопасна. Тя трябва да бъде заобиколена с познати неща – смислени, разбира се. Книгите, по-специално, са от жизненоважно значение.
Фелдър поклати глава.
— Има само едно такова място, „Маунт Мърси“, и то е изцяло запълнено. С дълъг списък от чакащи.
Пендъргаст се усмихна.
— Случайно знам, че едно се е освободило преди по-малко от три седмици.
Фелдър го погледна.
— Наистина ли?
Пендъргаст кимна.
— Като психиатър-изпълнител, можете да прескочите опашката, така да се каже, и да я вкарате на това място.
— Аз… ще проверя.
— Ще направите дори нещо повече от това да проверите. А аз на свой ред ще споделя с вас каквото знам за Констанс – което е изгодна сделка наистина, и което ще надхвърли дори най-смелите ви предположения в психиатрията. Дали информацията е годна за публикуване, или не, ще зависи от вас – и от вашата преценка.
Фелдър усети, че пулсът му забързва.
— Благодаря.
— Аз благодаря на
Фелдър гледаше как агентът излиза от кабинета и тихо затваря вратата. Странно – той също изглеждаше като излязъл от деветнайсети век. И тогава Фелдър за първи път се запита кой точно е организирал срещата, която той така внимателно бе планирал – и чий план е бил изпълнен.
ЕПИЛОГ
Джъдсън Естерхази се беше излегнал в библиотеката на къщата си на площад „Уайтфийлд“. Беше изненадващо студена майска вечер и в камината гореше малък огън, изпълвайки стаята с аромата на горяща бреза.
Като отпи от изисканото шотландско пиво, което беше извадил от избата си, той завъртя малцовата напитка в устата си, преди да я преглътне. Но тя беше горчива, толкова горчива, колкото настроението му в момента.