Читать «Трескави сънища» онлайн - страница 229

Пендъргаст беше убил Слейд. Казаха, че било самоубийство, но той знаеше, че е лъжа. Някак си, по някакъв начин Пендъргаст бе успял да го направи. Като се имаше предвид лошото здравословно състояние на възрастния мъж от десет години насам, последните му мигове трябва да са били една ужасна, невъобразима агония. Джъдсън беше виждал манипулациите на Пендъргаст над други хора и не се съмняваше, че се е възползвал от Слейд в деменцията му. Това беше убийство – даже по-лошо от убийство.

От чашата, трепереща в ръката му, капнаха няколко капки на масата и той я остави шумно долу. Поне знаеше с пълна сигурност, че Слейд не го е предал. Старият човек го обичаше като син и – въпреки умопомрачението и болката – беше съхранил тайната му до последно. Някои неща бяха по-силни дори от лудостта.

Той някога също обичаше Слейд, но това чувство бе умряло преди дванайсет години. Беше видял внезапно една друга страна на Слейд, прекалено потайна, за да е спокоен; прекалено напомняща собствения му жесток баща и прекалено сатанинските му научни изследвания, за които знаеше единствено Джъдсън. Може би това беше участта на всички бащи и фигури на бащи – да разочароват, да заблуждават, да се смаляват на ръст, докато човек остарява и помъдрява.

Той поклати глава. Каква грешка беше всичко това; каква ужасна, трагична грешка. И колко иронична, като се замислеше: когато Хелън първоначално му беше подхвърлила идеята, една идея, на която се бе натъкнала в интереса си към Одюбон, тогава му се беше видяла почти чудодейна – така, както и на нея. Това може да се окаже чудотворно лекарство, беше казала тя. Обсъди го с различни фармацевтични компании, Джъдсън; сигурно знаеш мястото, където да отидеш. Той наистина го знаеше. Знаеше откъде да осигури финансирането. Знаеше идеалната компания, която да разработи лекарството: „Лонджитюд“, ръководена от научния ръководител на доктората му, Чарлс Слейд, който сега работеше в частния сектор. Беше попаднал под харизматичното въздействие на стария си професор и двамата се свързаха. Слейд беше идеалният човек да разработи такова лекарство – беше креативен и независим учен, не се страхуваше от риск, изключително дискретен…

А сега не беше жив, благодарение на Пендъргаст. Пендъргаст, който беше събудил миналото, отворил стари рани и – пряко или непряко – бе причинил няколко смърти.

Той взе чашата и я пресуши на един дъх, преглъщайки бирата, без да усеща вкуса й. На масичката, върху която стояха бутилката и малка чаша, имаше и една брошура. Естерхази я вдигна и я прелисти. Мрачно чувство на задоволство замени гнева му. Направената с вкус брошура рекламираше изтънчените удоволствия на едно място, известно като „Килчърн лодж“, ловна хижа в планините на Шотландия. Тя представляваше невероятна каменна къща на брулен от ветровете склон, обърнат към Лох Дуин и Грампиан Маунтинс. Една от най-живописните и изолирани в Шотландия, хижата предлагаше отлични птици за отстрел, риболов на сьомга и дебнене на червен елен. Там приемаха само малцина отбрани гости и се гордееха със своята поверителност и дискретност; ловуването можеше да бъде с водач или без, в зависимост от предпочитанията.