Читать «Трескави сънища» онлайн - страница 220

Слейд вдигна очи. Челото му беше червено от удрянето в масата, а очите му се въртяха в орбитите, сякаш без никаква връзка едно с друго. Той насочи ръката си с пистолета към Пендъргаст, остави я да падне надолу, после отново я вдигна.

— Сбогом, д-р Слейд – каза Пендъргаст. – А сега – само няколко секунди. Нека ви помогна и ги изброя вместо вас. Пет, четири, три, две, едно…

78.

Хейуърд чакаше, седнала на инвалидния стол в слабо осветената стая, пълна с медицинска апаратура. Останалите присъстващи – Джун Броуди и нейният мълчалив съпруг – стояха като статуи до отсрещната стена, напрегнали слух, чакащи. От време на време се чуваше глас – вик на ярост или отчаяние, странно звучащ смях, – но те долитаха слабо през дебелите, очевидно звукоизолирани стени.

От удобната си позиция тя виждаше двата изхода – онзи, към офиса на Слейд, и другия, който водеше към стълбите и навън в нощта. Беше напълно сигурна, че един втори стрелец още души някъде наоколо – и че всеки момент може да нахълта тук откъм стълбището. Тя вдигна оръжието си и го провери.

Погледът й отново се отклони към вратата, през която Пендъргаст и Слейд бяха изчезнали. Какво ставаше? Тя рядко се бе чувствала по-лошо през живота си – изтощена до крайност покрита със спечена кал, кракът й пулсираше нетърпимо, когато действието на болкоуспокоителното започна да отслабва. Бяха минали най-малко десет минути, може би петнайсет, откак двамата мъже бяха излезли, но някакво шесто чувство й казваше да се вслуша в настоятелните инструкции на Пендъргаст да си остане там, където е. Той бе обещал да не убива Слейд – и тя трябваше да повярва на това; Пендъргаст може да беше всякакъв, но бе джентълмен, който държеше на думата си.

В този момент се чу изстрел, глух бумтеж, който разтърси стаята. Хейуърд вдигна оръжието си, а Джун Броуди с вик се втурна към вратата.

— Чакайте! – възпря я Хейуърд. – Останете, където сте.

Не последва друг изстрел. Мина една минута, после втора. И след това – тихо, но отчетливо – се чу звук от затваряне на врата. Миг по-късно долетяха най-леките стъпки по покрития с килим коридор. Хейуърд се надигна и седна в носилката, сърцето й биеше до пръсване.

Агент Пендъргаст прекрачи през прага.

Хейуърд го погледна. Под плътните слоеве кал той бе по-блед от всякога, но иначе изглеждаше невредим. Той изгледа поред тримата.

— Слейд…? – попита Хейуърд.

— Мъртъв е – дойде отговорът.

— Вие сте го убили! – изкрещя Джун Броуди, изтича покрай Пендъргаст и излезе в коридора. Той не направи нищо, за да я спре.

Хейуърд се спусна от носилката, игнорирайки болката в простреляния си крак.

— Вие… кучи син, обещахте ми…

— Умря от собствената си ръка – каза Пендъргаст.